3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
[населено място], 17.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 275 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 586 от 09.12.2011г. по гр.д. № 936/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 927 от 21.06.2011г. по гр.д. № 978/2010г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от С. Ж. Н., Г. Х. Н., Н. Х. Н. и К. Х. Н. против [община] иск за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент с идентификатор *, намиращ се в сграда № *, находяща се в ПИ с идентификатор * в [населено място] на [улица], ет.1 с предназначение: жилище.
Касационната жалба е подадена от ищците С. Ж. Н., К. Х. Л., Г. Х. Н. и Н. Х. Н. чрез пълномощника им адв.Х.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси: 1/кой е собственик на имота; 2/ недобросъвестни владелци ли са ищците и защо; 3/ имат ли качество на наематели на имот частна общинска собственост, след като не са плащали наем от 1992г.? По тези въпроси според касаторите са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като в правната уредба липсват правни норми, под които да се подведе конкретното фактическо положение. Също така е развит и довод за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск – искът е против [община], а в мотивите на съда имотът е разглеждан като държавен, което обуславя липса на легитимация на ответната община.
Ответникът по касационната жалба [община] взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на основание давностно владение против [община]. Ищците са наследници на Х. Н., който е бил настанен в спорното жилище от С.-П. като наемател с цялото си семейство. Те сочат, че през 1992г. получили писмо от [община], с което им се съобщавало, че е определена цена от 18 473лв. по молбата им за покупка на жилището. Действия по закупуването на апартамента не са предприети от наследодателя, но както той, така и ищците след смъртта му владеят жилището необезпокоявано без да плащат наем. От общината обаче им отказали издаването на удостоверение за снабдяване с нотариален акт както и приемане на декларация за определяне и заплащане на местен данък. Поради това са предявили иска.
Не се спори, че целият жилищен блок е бил предоставен на държавното предприятие С. – [населено място], за което е издаден акт за държавна собственост през 1987г. Не се спори и че наследодателят е бил наемател на това ведомствено жилище и че ищците осъществяват фактическа власт върху него.
Съдът е намерил иска за неоснователен, тъй като владението на имота без плащане на наем не представлява добросъвестно владение. Посочил е, че ищците имат качеството на наематели и са могли да придобият собствеността по реда и предпоставките на Н./отм./, а сега З. или З.. А придобиването на имота по давност е невъзможно предвид действието на забраната на чл. 86 ЗС/в отменената редакция на разпоредбата, действала до 01.06.1996г./ и спирането на давностния срок по §1 ЗД ЗС, което е в сила и към настоящия момент.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първо, по доводите за недопустимост на решението. Същата се извежда от това, че ответник по иска е Общината, а съдът е намерил в мотивите си, че имотът е бил държавна собственост. Липсва съмнение в допустимостта на решението, което да обуславя допускането на касационно обжалване. Искът е предявен от ищците, които владеят имота срещу общината, която е отказала да издаде необходимите документи за снабдяване с нотариален акт и оспорва правата им, поради което е допустим. Посочването в мотивите, че жилището е представлявало държавна собственост, тъй като целия блок при изграждането си е актуван като такъв, не влияе върху процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на иска.
Визираните от касаторите три материалноправни въпроса: кой е собственик на имота, добросъвестни владелци ли са ищците и имат ли качество на наематели на частна общинска собственост, след като не са плащали наем от 1992г. са по-скоро въпроси, свързани с преценката на доказателствата, събрани по делото и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. В. съд не е отговорил пряко въпроса кой е собственик на имота, а обсъждайки доказателствата е отрекъл претендираното от ищците право на собственост, както и качеството им на добросъвестни владелци предвид съществувалото наемно правоотношение. Следва да се посочи, че предмет на спора е именно въпроса дали имотът е собственост на ищците, а не изобщо кому принадлежи правото на собственост. Решаващият извод за отхвърляне на иска е свързан със законовата забрана и въведения мораториум /спиране на давностния срок/ за придобиване по давност на недвижим имот частна общинска или държавна собственост. Досежно този извод жалбоподателите не са формулирали правен въпрос и не поддържат основания за достъп до касационен контрол. Те се позовават единствено на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК изтъквайки, че в правната уредба и най-вече в З. и ЗС липсват правни норми, под които да се подведе установеното фактическо положение. Това твърдение не може да бъде споделено. Собствеността върху т.нар. ведомствени жилища има своя правна уредба. Както и въззивният съд е посочил за ищците като наематели съществува възможност да закупят жилището при спазване на съответния законов ред, което всъщност им е било предложено от общината. А за придобиване по давност, което те претендират, понастоящем съществува законова пречка.
В обобщение, липсват сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 от 09.12.2011г. по гр.д. № 936/2011г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на С. Ж. Н., К. Х. Л., Г. Х. Н. и Н. Х. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: