5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С.,03.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 55/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д. Супермаркети България Е. и КО” КД – [населено място], преобразувано след подаване на жалбата в [фирма] енд КО” КД – [населено място], срещу определение № 4994/11 от 07.11.2011 г., постановено по ч. т. д. № 2787/2011 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 38498 от 15.09.2011 г. по ч. гр. д. № 12950/2011 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от дружеството – частен жалбоподател заявление № 22931/31.08.2011 г. за издаване на заповед по чл.410 ГПК за предаване на движими вещи, описани в т.11 от заявлението.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като навежда оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за нередовност на заявлението по чл.410 ГПК и с изразеното в определението становище, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.2 ГПК предполага задължението на длъжника за предаване на движими вещи да произтича от писмен договор, не и от друго основание, в частност – преддоговорна отговорност.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязлото в сила определение по ч. т. д. № 2631/2011 г. на Варненски окръжен съд, постановено в рамките на проведено между същите страни, но за други движими вещи, заповедно производство по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси : „1. При подаване на заявление с предмет/искане за предаване на движими вещи, които не е намират в заявителя – кредитор /поради това именно се иска тяхното предаване/, как и на каква база следва да се определи/изчисли дължимата държавна такса от 2% върху интереса; След като движимите вещи, чието предаване се иска, не са в държане на кредитора, следва ли да се иска назначаване на експертиза предвид подчертано формалния характер на заповедното производство и по какъв ред, след като не е известно точното местонахождение на движимите вещи, които кредиторът иска да му бъдат предадени; 2. При посочване на най-високата покупна цена /доказана с надлежни документи на нови вещи, чието предаване се иска/, върху която е изчислена и надлежно платена държавната такса, може ли да се приеме като презумпция, че последваща експертиза би отчела овехтяване и амортизации, съответно – че стойността им при всички случаи ще е по-ниска при движими вещи машини, механизми и електроника с изключение на вещи с нумизматична, археологическа и културна стойност; 3. С оглед отговора на последния въпрос, приложим ли е чл.70, ал.3 ГПК в заповедното производство при наличие на затруднение при определяне на дължимата държавна такса; 4. При подаване на заявление с предмет/искане за предаване на движими вещи следва ли да се посочи изрично правното основание в материален и /или процесуален закон или е достатъчно да се изложат обстоятелства и факти/твърдения така, както е дадена възможност в утвърдения образец на заявлението; 5. На основание чл.410, ал.1, т.2 ГПК, изискването да е получена движима вещ със задължението същата да бъде върната следва ли да се тълкува, че същото задължение следва да е поето на изрично писмено договорно правоотношение /писмен договор за наем, заем за послужване, влог, залог или друго писмено съглашение/; 6. Липсата на договорно правоотношение, ако следва да е формално в хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 ГПК, сочи ли на липса на основание по претенцията въобще, като субективно процесуално право на заявителя /например в хипотезата на чл.55 ЗЗД; 7. Явява ли се недопустимо заявлението по чл.410, ал.1, т.2 ГПК, ако се иска предаване на движими вещи на основание преддоговорни отношения по чл.12 ЗЗД или в хипотезите на чл.55 ЗЗД; 8. При солидарна отговорност по силата на закона /чл.361 ЗЗД/ следва ли да се сочи изрично основанието, от което произтича солидарната отговорност, съответно ако е разделна, и съставлява ли това задължителна предпоставка, като обстоятелство, от което произтича вземането, съгласно образеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение”.
Препис от частната касационна жалба е връчен на ответниците М. Б. И. и Г. А. О. – двамата от [населено място], но същите не са заявили становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането, с което Варненски районен съд е отхвърлил заявлението на „Д. Супермаркети България Е. и КО” КД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу М. И. и Г. О. за предаване на описаните в п.11 на заявлението движими вещи, Варненски окръжен съд е приел, че заявлението е неоснователно по две причини – поради несъответствие на съдържанието му с изискването на чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.127, ал.1 ГПК за изложение на обстоятелствата, от които произтича задължението на двамата посочени длъжници, и поради несъответствие на самото искане за предаване на движими вещи с разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 ГПК, предвиждаща възможност за издаване на заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи, когато същите се държат от длъжника на договорно основание. Въззивният съдебен състав е достигнал до тези изводи след самостоятелна преценка на съдържанието на заявлението и на твърденията в него, че претендираните движими вещи са предадени на трето лице, различно от длъжниците И. и О. /управителят на Д. „Авеню”/, и че предаването е осъществено във връзка с преддоговорни правоотношения по повод закупуване на вещите и връщането им на кредитора.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първите три въпроса в изложението, свързани с дължимата за разглеждане на заявлението държавна такса и начина за изчисляването й, изобщо нямат връзка с мотивите към обжалваното определение и не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Поставянето им от частния жалбоподател вероятно се дължи на смесване на предмета на настоящото дело с предмета на приключилото ч. гр. д. № 2631/2011 г. на Варненски окръжен съд, но поради ирелевантността им за изхода на конкретното дело не следва да се обсъждат твърденията за противоречие между определенията по двете дела.
Макар да са свързани с предмета на настоящото дело – с оглед посоченото в заявлението основание на искането за предаване на движими вещи от двамата длъжници, не са обуславящи за изхода на делото и въпросите, формулирани в п.4, п.5, п.6 и п.8 от изложението. Въззивният съд не е отхвърлил заявлението затова, че не е посочено формалното правно основание на искането за предаване на вещите, че задължението за връщане на вещите не е поето с изричен писмен договор, че заявената в заповедното производство претенция е лишена от законово основание или че не са посочени обстоятелства, от които произтича солидарната/разделната отговорност на длъжниците. Решаващият аргумент, с който е обоснована неоснователността на заявлението, е неговата нередовност от гледна точка на изискването на чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и конкретно – липсата на изложени обстоятелства защо се иска връщане на движимите вещи от ответниците М. И. и Г. О., след като се твърди, че същите са предадени на друго лице – управителят на неперсонифицираното гражданско дружество /означено като „Д.”/ „Авеню”. След като отхвърлянето на заявлението не е обусловено от разрешаване на посочените от жалбоподателя правни въпроси, по отношение на същите не е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се разглеждат доводите за противоречие на въззивното определение с практиката в определението по ч. гр. д. № 2631/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Единственият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в мотивите към обжалваното определение, е този по п.7 от изложението – за основателността /а не за допустимостта, както сочи жалбоподателя/ на заявление по чл.410, ал.1, т.2 ГПК за предаване на движими вещи, получени от длъжника на основание преддоговорни отношения по смисъла на чл.12 ЗЗД или без основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД. Независимо, че е разгледан в определението, посоченият въпрос също не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Обвързването на основанието по чл.410, ал.1, т.2 ГПК с договорно правоотношение между заявителя и длъжника е посочено от състава на Варненски окръжен съд само като допълнителен аргумент за неоснователност на заявлението, чието отхвърляне е обусловено от извода за формалната му нередовност. Същевременно не е доказана и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като определението по ч. гр. д. № 2631/2011 г. на Варненски окръжен съд, на което се позовава жалбоподателят, не съдържа изричен отговор на въпроса може ли да се иска издаване на заповед по чл.410, ал.1, т.2 ГПК за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи в хипотезата, когато вещите са получени от длъжника във връзка с преддоговорни отношения по чл.12 ЗЗД, а не на основание сключен договор.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски окръжен съд определение по ч. т. д. № 2787/2011 г.
Поради недопускане на касационното обжалване на частния жалбоподател следва да се върне довнесената с преводно нареждане от 01.12.2011 г. държавна такса от 211.50 лв., предназначена за разглеждане по същество на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4994/11 от 07.11.2011 г., постановено по ч. т. д. № 2787/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Да се върне на „Л. България Е. енд КО” КД – [населено място], като правоприемник на „Д. Супермаркети България Е. и КО” КД – [населено място], сумата 211.50 лв. /двеста и единадесет лв. и петдесет ст./, преведена от „Д. Супермаркети България Е. и КО” КД по сметка на Върховен касационен съд с преводно нареждане от 01.12.2011 г. на [фирма] като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба по в. т. д. № 2787/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :