О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 11.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 532 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2 предл.последно от ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалби с вх. №6048 и № 6060 /04.12.2018 г. от пълномощника на „ЕСКАНА”АД и „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ”АД срещу определение №266/ 16.11.2018 г. по в.ч.т.д. №377/18на ВТАС, с което е отменено определение на ОС-Велико Търново, с което е отказано допускане на обезпечение на исковете на МОБАЛ”Д-р С. Ч.”АД-гр. Велико Търново срещу „ЕСКАНА”АД и „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ”АД за сумите от 25 111,60 лева-платено на изпълнителя възнаграждение над действително извършените СРР по договор за обществена поръчка / съкр. ОП/ от 05.03.2013 г. с предмет „Текущ ремонт на перално помещение и доставка и монтаж и гаранционно обслужване на машини за пране, сушене и гладене” и 7 655,15 лева, лихва–обезщетение за забава, и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение при условията на чл. 391, ал.1,т.1 ГПК, чрез налагане на запор върху парични вземания на двамата ответници по изп.дела № 20187250401776 и № 20187250401795 на ЧСИ В. Г. рег. № 725 на КЧСИ с р-н на действие ОС-Велико Търново.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност – липса на предпоставките по чл.389 и сл. ГПК.
От страна на МОБАЛ”Д-р С. Ч.”АД-гр. Велико Търново е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност и липса на предпоставки за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2, предложение второ от ГПК.
За да уважи молбата за обезпечение на иска, съдът се е позовал на изложените в нея и в ИМ обстоятелства: Между страните е бил сключен договор за ОП от 05.03.2013 г. с предмет „Текущ ремонт на перално помещение и доставка и монтаж и гаранционно обслужване на машини за пране, сушене и гладене”. Заплащането на извършените по този договор СРР се установява от приложените съответни писмени доказателства за това/актове, протоколи и фактури/, а от писмо от 21.08.2015 г. на Директора на АДФИ се установява, че процесната сума са надплатени над това, което се е дължало във връзка със заплащане на СРР по договора за поръчка. Изложени са и съображения за това, че в това производство по обезпечение на иска, не следва съдът служебно да прилага правилата на закона за изтекла погасителна давност. По така изложените съображения, съдебният състав е счел исковете допустими и вероятно основателни и е допуснал обезпечаването им при условията на чл.391 ал.1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касация и по двете ЧКЖ се сочат въпросите за недопустимостта на обезпечения иск , с оглед разрешаване на същия спор със сила на пресъдено нещо / СПН/ с влязло в сила решение по гр.д. № 3723/2015 на РС-Велико Търново, за това, следвало ли съдът да допусне обезпечение при условията на чл391 ал.1 ГПК или-при тези на чл.391 ал.3 ГПК и длъжен ли е съдът да изследва принадлежността на имуществото към патримониума на ответника при налагане на обезпечителни мерки, както и следвало ли е съдът да се произнася по погасяването на спорното вземане по давност.
По отношение на въпроса за недопустимостта на обезпечения иск, с оглед разрешаване на същия спор със сила на пресъдено нещо / СПН/ с влязло в сила решение по гр.д. № 3723/2015 на РС-Велико Търново, то от съдържанието на последното става ясно, че съдът е отхвърлил иска на същия ищец срещу същите ответници, който се е основавал на ангажиране отговорността им на друго правно основание-чл.21 от Закона за държавната финансова инспекция. Следователно не е налице процесуална пречка за предявяването на иск на различно от това основание/ аргум. от чл.298 ал.1 ГПК/
Въпросът за това, следвало ли съдът да допусне обезпечение при условията на чл391 ал.1 ГПК или-при тези на чл.391 ал.3 ГПК не е по тълкуването на законова разпоредба и приложението на правна норма в нея, доколкото отговорът е в зависимост от конкретните факти по конкретния спор- т.е. въпросът се явява фактически. Относно това, дали съществуват в патримониума на ответниците запорираните вземания по посочените изпълнителни дела, при налагане на обезпечителни мерки, е без значение за конкретния спор, доколкото установяването на несъществуването им, би било във вреда на ищеца-молител, а не на ответниците. По отношение на прилагане на правилата на погасителната давност в рамките на обезпечителното производство, съдът в обжалваното определение се е произнесъл, че в рамките на това производство същите не се прилагат служебно от съда, което следва от общата уредба на давността в чл.120 ЗЗД.
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава. Наведените конкретни оплаквания за очевидна неправилност изискват нова преценка на съдържанието на доказателствения материал, събран по делото, което изключва възможността същите да се квалифицират като очевидна неправилност.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №266/ 16.11.2018 г. по в.ч.т.д. №377/18 на ВТАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.