О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София 05.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 400 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11433/23.10.2017 г., подадена от [фирма], чрез адв.С. Ц. срещу определение № 168/27.09.2017 г. по гр.дело № 3082/2016 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1404/18.01.2016 г. , подадена от жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 1739/26.10.2015 г. по в.гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя независимо от обстоятелството и дори да се приеме, че постановеното решение по реда на чл.251 ГПК е неразделно свързано с тълкуваното/основно/ такова, то това не означава, че тълкуващото решение няма и самостоятелно правно битие, допускащо то самостоятелно да бъде обект на порочност, на обжалване или както е в случая на молба за отмяна. Поддържа, че решението подлежи на отмяна, тъй като за молителя няма друг институционален способ за защита и поради това е отнесъл въпроса към извънредния способ за това, какъвто е молбата за отмяна. Поддържа също, че в случая е от особено значение да се вземат предвид мотивите на решението, чиято отмяна се иска и определението, с което се намира в противоречие. Сочи, че от една страна с определението от 07.04.2015 г. по ч.гр.дело № 947/2015 г. на Варненски окръжен съд се отменя определение за отказ на съдия по вписванията и се дават указания да се предприемат необходимите действия по подновяване на вписването на договорната ипотека – в своите мотиви съдът признава подновяването на договорната ипотека, като същата е подновена върху процесните имоти за сумата от 500 000 лв. От друга страна с решение № 1739/26.10.2015 г. по в.гр.дело № 2030/2015 г. се тълкува друго такова на същия състав и съд с № 1506/29.07.2015 г., според което в диспозитивната си част постановява, че ЧСИ следва да съобрази, че ипотеката, вписана върху имотите, собственост на ипотекарните длъжници е само за обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителния лист от 07.04.2014 г., т.е. за сумата от 21 050лв. Според жалбоподателя и двата съдебни акта са постановени в производства, които имат контролно-отменителен характер, че производствата имат за предмет проверка на законосъобразността на действията/актовете/ на ЧСИ, респективно на съдия по вписванията, че производствата са спорни и правораздавателни по отношение на предмета им, които от своя страна рефлектират в правната сфера на участниците в тях. Мотивира становище, че решението, чиято отмяна се иска не попада в приложното поле на т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа също, че посочените в молбата за отмяна съдебни актове и релевираните в тях мотиви са от такова естество, че същите влизат в хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Искането е за отмяна на определението, като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба А. С. П. и Б. Б. Г., чрез адв. Ц. Ч. и адв.Г. А. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на жалбата. Поддържат, че решението, постановено по реда на чл.251 ГПК по гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд не подлежи на извънинстанционен съдебен контрол, тъй като с него се проверява законосъобразността на действията на съдебен изпълнител и е в приложното поле на т.3 от т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Сочат, че предметът на двете решения – основно и това по реда на чл.251 ГПК не се различава, тъй като са постановени в едно и също производство и с тях се разрешава един и същ правен спор, че този спор е за законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, че решенията не се занимават с разрешаването на материално правен спор по същество. Правилността на обжалваното определение е обоснована и с тезата, че акта, в който се търси противоречие по чл.303,т.4 ГПК е определение, произнесено по повод отказ на съдия по вписванията да продължи вписването на договорна ипотека, че този акт не е от естеството на визираните в т.4 на чл.303 ГПК, защото не разрешава със сила на пресъдено нещо материално правен спор.
Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, подадена от [фирма] съдебният състав е приел, че решението, чиято отмяна е поискана е постановено по чл. 251 ГПК, че то е неразделно свързано с тълкуваното решение и няма самостоятелно значение, извън изразената в него правосъдна воля. Прието е, че обусловеността между двете решения е причината за еднаквите процесуални възможности за контрол на решенията – аргумент от чл. 251, ал. 5 ГПК. Съобразена е практиката на ВКС, обективирана в т.3 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК, според която решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 на ГПК. Според съдебния състав тъй като с решението, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК, не се разрешава конкретен материалноправен спор и същото не подлежи на отмяна, то и неразделно свързаното с него решение за тълкуването му, също не подлежи на отмяна чрез извънредните способи на чл. 303 и сл. ГПК.
Съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима и на още едно основание с оглед въведените в нея твърдения. Прието е, че за да е налице соченото от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в молбата следва да са изложени твърдения, че в обективната действителност са налице не просто противоречащи си по съдържание съдебни актове с идентичен предмет, постановени между същите страни, а противоречащи си решения с наличие на обективен и субективен идентитет. Посочил е, че липсата на надлежни твърдения за друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението, предмет на молбата за отмяна, е самостоятелно основание за недопустимост на молбата. За да направи извода съдът е взел предвид и т. 10 от приетото ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от отменителните основания по чл. 303-304 ГПК води до недопустимост на молбата за отмяна и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
При тези съображения съдебният състав е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна от [фирма] на влязло в сила решение № 1739/26.10.2015 г.по в.гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съдебния състав в обжалваното определение.
С решение № 1506/29.07.2015 г. по в.гр. дело № 2030/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, постановено по жалба от [фирма] [населено място] от 14.04.2015 г. срещу действията на ЧСИ З. Д., рег.№808, е отменено постановление /разпореждане/ от 27.03.2015 г. на съдебния изпълнител за отказ за извършване на опис по изп. дело №20158080400108 и е разпоредено копие от решението да се връчи на ЧСИ за сведение и изпълнение. След постановяване на решението по чл. 435 ГПК е постъпила молба от 07.09.2015 г. за неговото тълкуване. По подадената молба по реда на чл.251 ГПК е постановено решение № 1739/26.10.2015 г., чиято отмяна е поискана с молбата за отмяна с вх. № 1404/18.01.2016 г., подадена от [фирма], чрез адв. Г. А..
С посоченото решение № 1739/26.10.2015 г. е извършено тълкуване на влязлото в сила решение № 1506/29.07.2015 г. по в.гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд в смисъл, че след отмяна на постановление/разпореждане/ за отказ за извършване на опис, постановено на 27.03.2015 г. по изп.дело № 20158080400108 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808 при продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното дело ЧСИ следва да съобрази, че ипотеката, вписана върху имотите, собственост на ипотекарните длъжници А. П. и Б. Г.:апартамент № 7 и № 8, находящи се в [населено място], [улица] само за обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 07.04.2014 г., издаден по гр.дело № 51850/2013 г. на СРС.
В молбата за отмяна се твърди, че горепосоченото решение по тълкуване от 26.10.2015г., противоречи на преди това влязлото в сила определение № 1154/07.04.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 947/2015г. на Варненски окръжен съд, което според твърденията на молителя е между същите страни, за същото искане и на същото основание, което е основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението от 26.10.2015г. постановено по в.гр.дело №2030/2015г. на Варненския окръжен съд.
С определението от 07.04.2015 г. по ч.гр.дело № 947/2015 г. на Варненския окръжен съд е отменено определение за отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] и на съдията по вписванията е указано да бъдат предприети необходимите действия за подновяване на вписването на договорна ипотека, съобразно искането в заявление вх. № 5391/16.03.2015 г. на [фирма], като частен правоприемник на [фирма]. В мотивите към определението за отмяна на отказа на съдията по вписванията е прието, че [фирма] е прехвърлил на [фирма] всички вземания на Банката към [фирма] в общ размер на 21050 лв. Прието е, че [фирма] се легитимира като кредитор по обезпеченото с ипотека вземане, като правоприемник на [фирма] на основание сключения договор за цесия.
Като взе предвид установените факти от правна страна съдът прецени следното:
Отмяната по реда чл. 303 – чл. 309 от ГПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини, представляващи основания за отмяна. В настоящият случай молителят иска отмяна на решение по тълкуване на първоначално постановено решение по в.гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК, поради противоречие с постановено преди това влязло в сила определение № 1154/07.04.2015 г. по ч.гр.дело № 947/2015г. на Варненски окръжен съд, което според твърденията е между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Според установената съдебна практика на тълкуване подлежи само съдебно решение, което е неясно от гледна точка на приложение на правните последици на решението. С решението, постановено по реда на чл. 251 от ГПК, с което се тълкува първоначално постановеното по делото решение, се изяснява неясно изразената в диспозитива на последното воля на съда по разрешаването на правния спор по делото, която е формирана в мотивите. С оглед на това, решението по тълкуването, макар и да подлежи на обжалване отделно от тълкуваното решение (само доколкото последното подлежи на обжалване – чл. 251, ал. 5 от ГПК), не е самостоятелно съдебно решение. След влизането си в сила то става неразделна част от тълкуваното решение.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.3от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Съдебното решение по чл.435 и сл. ГПК не разрешава със сила на пресъдено нещо конкретен материално правен спор и поради това е извън обхвата на извънинстанционното производство по отмяна по чл.303 и сл.ГПК. Поради това и решението по тълкуване, като неразделна част от първоначалното решение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. В случая с решение № 1506/29.07.2015 г. по в. гр. дело № 2030/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, постановено по жалба от [фирма] [населено място] от 14.04.2015 г. срещу действията на ЧСИ З. Д., рег.№808 е отменено постановление /разпореждане/ от 27.03.2015 г. на съдебния изпълнител за отказ за извършване на опис по изп. дело №20158080400108. Като решение на окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител същото не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Решението по тълкуване, чиято отмяна е поискана е неразделна част от решение № 1506/29.07.2015 г. по в. гр. дело № 2030/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна и също не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК – т.3 от цитираното тълкувателно решение по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените съображения налагат извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, поради което същата следва да се остави без разглеждане. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение.
Молбата за отмяна е процесуално недопустима и поради това, че в същата не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК, а именно, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.10 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В настоящият случай, тъй като молбата за отмяна не съдържа конкретни твърдения за наличие на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК същата следва да се остави без разглеждане, като недопустима, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение.
Като съобрази изложеното до тук съдът преценява, че молбата от 18.01.2016 г., подадена от [фирма] за отмяна на решение № 1739/26.10.205 г., постановено по в.гр.дело № 2030/2015 г. на Варненския окръжен съд следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Доводите на жалбоподателя, че решението, чиято отмяна е поискана, макар и постановено по реда на чл.251 ГПК има самостоятелно правно битие, допускащо то да бъде обект на молба за отмяна, а оттам и за неправилност на обжалваното определение не намират подкрепа нито в разпоредбите на ГПК, нито в практиката на ВКС, за което доводи са изложени по-горе.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 168/27.09.2017 г., постановено по гр.дело № 3082/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№1404/18.01.2016 г., подадена от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Г. А., за отмяна на влязло в сила решение № 1739 от 26.10.2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.дело №2030/2015г. по описа на същия съд и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: