4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София 08.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1180 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Ц. Й. В., чрез адв.пълномощниците Л. С. и Б. С. срещу решение от 04.05.2010 г. по гр.дело № 2396/2010 г., с което е оставено в сила решението от 20.07.2004 г. по гр.дело № [ЕГН] г. на С. районен съд. С последното е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС по иск на В. С. Н. срещу Ц. Й. В. на общите части на западната част на двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ I.-560 в кв.222 по рег.план на м.”П. – Р.”[населено място], представляващи пет мазета/три големи, от които едно преустроено в гараж и две малки/ с обща застроена площ 66 кв.м. и четири тавански помещения с обща застроена площ от 66 кв.м., като е определено В. С. Н. да ползва мазета № 1 и № 3 с обща площ 22 кв.м. и таван № 1 с площ от 18 кв.м., а Ц. Й. В. да ползва мазета № 2,4 и № 5 с обща площ 21 кв.м. и тавани № 2 и № 5 с обща площ 25 кв.м., като за общо ползване са определени оцветените в жълто части от скицата на вещото лице, обозначена като приложение №2, неразделна част от решението.
Касаторката мотивира доводи недопустимост на обжалваното решение и за неправилност – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси както следва: 1. за правомощията на въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, че мотивите на въззивния съд следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от ТР от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, 2 за фактическия състав на чл.32,ал.2 от ЗС за да се допусне разпределение на ползване, а именно наличие на еднородни права върху вещта, обект на администрирането, определящи фигурата на съсобственост, че от данните по делото е установено наличие на право на собственост на ответницата върху целия тавански етаж и върху три мазета и гараж, решен в противоречие със съдебната практика – решение от 09.03.2004 г. по гр.дело № 2617/2002 г. на ВКС IV г.о., решение № 891/19.02.2010 г. по гр.дело № 1001/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 303/15.05.2009 г. по гр.дело № 427/2008 г. на ВКС II г.о., 3. че въззивното решение противоречи на решение от 04.07.2006 г. по гр.дело № 745/2005 г. на IV Б г.о. на ВКС, че въззивния съд в противоречие с посоченото решение на ВКС приел, че помещенията, предмет на разпределение били идеална част от общите части и като такива не са отделно право., 4. че решението на въззивния съд противоречи на решение № 243/07.02.77 г. по гр.дело № 2591/76 г. на I г.о. на ВС, решение № 463/22.052009 г. по гр.д. № 373/2008 г. на ВКС I. г.о. относно избрания вариант за разпределение ползването на съсобствените обекти, че избраният вариант за разпределение на ползването, съвпадащ с този на първоинстанционния съд не е съобразен със събраните по делото доказателства и че същият противоречи на посочените решения, 5. решението противоречи на решение № 1197/18.12.2008 г. по гр.дело № 4916/2007 г. на ВКС I г.о., че разпределението на ползването на съсобствените имоти следва да се извърши като се изхожда от фактическото положение, а не само от законно извършените строежи в имота, че предмет на разпределение могат да бъдат и незаконно извършени строежи. В изложението се сочи, че правните въпроси, решени от въззивния съд са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл. 287,ал.1 ГПК ответницата по жалбата В. С. Н., чрез адв. В. Х. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивното решение е постановено след повторно разглеждане на делото, тъй като с решение № 476/30.06.2008 г. по гр.дело № 2254/2007 г. на ВКС V г.о. е отменено решение от 12.02.2007 г. по гр.дело № 1909/2006 г. на С. градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Прието е, че касаторката Ц. Й. В. и ответницата по касация-ищец В. С. Н. са съсобственици при равни части на общите части на масивна жилищна сграда близнак –пет мазета – три големи от които едно преустроено в гараж и две малки с обща застроена площ 66 кв.м. и на четири тавански помещения с обща застроена площ от 66 кв.м. и на дворно място, в което е построена жилищната сграда представляващо УПИ № I.-560, кв.222 по регулационния план на м.”П.-Р.”,[населено място].
Прието е, че ищцата се легитимира като собственик на първия етаж от западната част на двуетажна жилищна сграда/близнак/, находяща се в[населено място], [улица], заедно с 1/2 ид.част от общите части на сградата/включително мазето/, представляваща западния близнак, без дворното място на основание договор за продажба на недвижим имот, извършен с нот.акт № 133/98 г. С договор за дарение на недвижим имот, извършен с нот. акт № 98/75 г. касаторката Ц. В. придобила собствеността върху втория етаж от същата сграда и 1/2 идеална част от общите части на сградата и мястото.
Съобразно изслушана СТЕ е установено, че възоснова на архитектуран план, утвърден на 27.05.1960 г. сградата представлява изба, партер и етаж. В избата няма нанесени имена на отделните помещения, а помещението, което се намира в дясно от стълбищната клетка представлява гараж, за който няма строителни книжа и в момента се ползва като склад. Съобразно заключението на вещото лице в архитектурния проект на тавана няма разпределение, като от разреза е констатирано, че същия е едно общо подпокривно пространство. Фактически има изградени преградни стени на мястото на стените в етажа и са оформени помещенията – антре, клозет, вестибюл, стая, склад, стая, балкон и от дясно на стълбището склад. Конструкцията на таванския етаж представлява дървен гредоред с каратаван по наклона на покрива, който е направен с изграждането на сградата.Б. е конзолен и е изграден по време на строителството на сградата. Прието е, че складовите помещения в подпокривното пространство на кота + 5.69 са с височина от 0.92 м. до 1.87 , а жилищните помещения са с височина от 2.06 м. до 2.08 м.
Възоснова на свидетелските показания е прието, че касаторката ползва целия таван в жилището и западното мазе под стълбището, както и гараж, който е на нивото на мазетата, а В. Н. ползва южното мазе, което е откъм двора на къщата.
От правна страна съдът е приел, че петте мазета и таванските помещения са общи части на сградата и, че не е променяно по надлежния ред предназначението на частта от избения етаж, ползвана като гараж, поради което същата представлява обща част на сградата. Според въззивния съд таванският етаж по архитектурен проект е предвиден като подпокривно пространство без разпределение, като не е установено да е извършена промяна в предназначението по надлежния ред с одобрени строителни книжа. Прието е, че помещенията на таванския етаж не отговарят на нормативно установените изисквания за жилище. С оглед на това съдът е направил извода, че таванският етаж е обща част на процесната сграда. При извършване разпределението съдът е съобразил и фактическото ползване от страните на общите части на сградата и е възприел заключението на вещото лице по вариант „Е”. Относно възражението на касаторката за придобиване по давност на част от избения етаж, оформена като гараж и на таванския етаж съдът е приел, че правото на идеална част от общите части на сградата произтича от правото на собственост върху отделните жилища и следва това право, че същото е неделимо от собствеността върху отделното жилище.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. Според тълкуването, дадено т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС въззивната инстанция осъществява решаваща правораздавателна дейност, като извършва самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал и прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. В конкретния случай въззивния съд, разгледал спора при действието на ГПК/отм./ е осъществил решаващата си правораздавателна дейност в съответствие с даденото тълкуване в т.19 от ТР№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие на разрешения правен въпрос с посочената задължителна практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателката за фактическия състав на чл.32,ал.2 от ЗС. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с предмета на предявения иск, а именно осъществил е съдебна администрация по гражданско правоотношение между страните по делото – съсобственици по повод служене с общите помещения. Съответно установил е наличието на еднородни права върху процесните обекти – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобствеността. Резултата от осъществената съдебна администрация е разпределение на ползването на процесните помещения, съобразно дяловете на страните в установената съсобственост. Разрешението на поставения правен въпрос е аналогично с разрешението, дадено в цитираните решения на състави на ВКС – решение от 09.03.2004 г. по гр.дело № 2617/2002 г. на ВКС IV г.о., решение № 891/19.02.2010 г. по гр.дело № 1001/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 303/15.05.2009 г. по гр.дело № 427/2008 г. на ВКС II г.о. С оглед на това съдът намира, че по този правен въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставените въпроси в п.3-ти и 4-ти касаят правилността на обжалваното решение, за възприетите факти по делото от съда, съответно обсъдените доказателства. Правилността на обжалваното решение се извършва след допускането му до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290,ал.1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Тъй като поставените въпроси в п.3-ти и 4-ти не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно да са включени в предмета на спора и да са обусловили решаващата воля на съда не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Наличието на цитирани решения на състави на ВКС не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, без такива да са поставени в п.3-ти и п.4-ти изложението на жалбоподателката.
Неоснователни са доводите за наличие на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по петия правен въпрос, а именно, че при разпределение на ползването на съсобствените имоти следва да се извърши, като се изхожда от фактическото положение, а не само от законно извършените строежи в имота, че предмет на разпределение могат да бъдат и незаконно извършените строежи. С решение №1197/18.12.2008 г. по гр.дело № 4916/2007 г. на ВКС I г.о. е застъпено становището, че при разпределение на ползването следва да се изхожда от правата на съсобственост на всяка от страните, от фактическото положение, а не само от законно извършените строежи в имота. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото разрешение с посоченото решение на състава на ВКС. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Формулираните правни въпроси от жалбоподателката съдът преценява, че няма да допринесат за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото, тъй като касаят приложното поле на чл.32,ал.2 ЗС, съответно на чл.188,ал.1 ГПК/отм./, които текстове са ясни и пълни. Посочените разпоредби не се нуждаят от тълкуване. По приложното им поле е постановена обилна и непротиворечива съдебна практика. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.05.2010 г. по гр. дело № 2396/2010 г. на С. градски съд по касационна жалба вх. № 44842/16.06.2010 г., подадена от Ц. Й. В. от[населено място], [улица], вх.Б, а. 2, чрез адв.пълномощниците Л. С. и Б. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: