О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
София, 14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1203 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Р. К. чрез адв. С. С. срещу въззивно решение № 153/09.04.2010 г. на Р. окръжен съд, постановено по гр.д. № 181/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Р. окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Р. окръжен съд е отхвърлил исковете на К. Р. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „как следва да се тълкува и прилага КТ и по-специално чл. 328, 335, 224, 325 и сл.”.
Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза. По въпросите, свързани с приложението на цитираните материалноправни норми има обилна практика на съдилищата.
Касаторът не е изяснил какъв е точно проблема при прилагането на посочените от него норми и „изобщо на КТ” от въззивния съд в обжалваното решение, което да налага допускане на касационното обжалване. Не е ясно и какво общо имат чл. 328, 224 и 325 КТ със съображенията на Р. окръжен съд да отхвърли исковете. Във въззивното решение е прието, че трудовото правоотношение между страните по спора не е прекратено, поради което и исковете на К. са отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото „двете инстанции, при наличие на едни и същи доказателства са направени диаметрално противоположни констатации”. Правен въпрос не е изведен, а и евентуално противоречие в решенията, постановени от първата и втората инстанция по едно и също дело, не означава противоречиво разрешаване от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е изрично разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС и последователно съблюдавано в установената съдебна практика на Върховния касационен съд.
Следва да бъде посочено и това, че въззивният съд е възприел за установени фактите, така, както се твърдят от К. К. в исковата молба и във въззивната му жалба – работодателят не е възлагал работа на страната, като няма връчено предизвестие или заповед за уволнение. Според ищецът-касатор, от това следва, че е уволнен незаконосъобразно поради неспазено месечно предизвестие за уволнение и поради нарушение на чл. 335 ал. 1 и ал. 2 КТ. При тази фактическа обстановка, окръжният съд е направил извод, че не е налице уволнение уволнение. Разрешението за формата и момента на прекратяване на трудовото правоотношение е дадено при точното приложение на чл. 335 КТ. Ако работодателят не възлага работа на К. или не го допуска до работа по друг начин, отношенията им следва да се уредят по друг ред.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 153/09.04.2010 г. на Р. окръжен съд, постановено по гр.д. № 181/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: