2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
[населено място], 17.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 223 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.12.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав по гр.д. №5712/2011г., с което е потвърдено решение от 14.05.2010г. по гр.д. № 8290/2009г.на Софийски районен съд, 74 състав за допускане на съдебна делба между С. Д. Г. и Н. Н. Ц. на апартамент № * в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] с площ * кв.м. при равни квоти.
Жалбоподателката Н. Н. Ц. намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че съдът не е спазил действащите правни норми към момента на закупуване на имота, а се е съобразил с настоящата съдебна практика по подобни казуси.
Ответникът С. Г. чрез пълномощника си адв. В. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба на жилище, което страните – бивши съпрузи са придобили по време на брака си с договор за покупко-продажба от 14.04.1993г. от Общински народен съвет “В.” по реда на Н. /отм./. В договора като купувачи са посочени и двамата съпрузи. С влязло в сила решение по гр.д. № 3051/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, постановено на 01.04.2008г. е отхвърлен предявения от Н. Ц. против С. Г. иск по чл. 21, ал.1 СК за установяване, че тя изключителен собственик на имота. В отговора на исковата молба ответницата по иска /сега касатор/ е поддържала, че имотът е закупен с нейни лични средства, липсва съвместен принос за придобиването му и тя претендира за преимуществен дял.
За да допусне делбата при равни квоти въззивният съд е изтъкнал, че придобиването на жилището на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях и имотът представлява съпружеска имуществена общност. Позовал се е на Решение № 194 от 30.06.2011г. по гр.д. № 46/2011г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и на други решения на касационната инстанция в същия смисъл.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението не е посочен конкретния правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, разгледан от съда и обусловил крайните му изводи. Твърди се само, че такъв въпрос е решен в противоречие с практиката и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разрешаването на конкретен правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване и непосочването на такъв е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол. Единственото наведено твърдение в изложението е, че съдът не е спазил разпоредбите, действали при придобиването на имота, а е приложил настояща съдебна практика. Това всъщност е оплакване за неправилно приложение на закона, което съставлява касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Представените с изложението две решения на ВКС са неотносими към настоящия спор: Решение № 53 от13.02.2006г. по гр.д. № 1243/2004г. на ІІ г.о. е по иск по чл. 28, ал.3 СК/отм/ – за по-голям дял поради по-голям принос и сочи въз основа на какви критерии следва да се определи по-големия дял от общото имущество. Решение № 1620-А от 20.02.1984г. по гр.д. № 781/84г. на І г.о. касае имуществени отношения между бивши съпрузи при действието на СК от 1968г. и насочва към исковете по чл. 14, ал.4 и 5 от този Семеен кодекс за признаване по-голям дял в прекратената с развода имуществена общност поради явния и значителен принос на единия от съпрузите при придобиването.Следователно липсва противоречие на посочените решения с изводите на въззивния съд. Освен това видно, че при разрешаването на основния спорен въпрос за дяловете на страните в съсобствеността, съответно за наличието или не частична трансформация в полза на жалбоподателката, съдът е взел предвид съдебната практика на Върховния касационен съд, която има задължителен характер. От съществено значение за изхода на спора е и обстоятелството, че искът на настоящата жалбоподателка за установяване трансформация на лични средства при придобиване на жилището, е отхвърлен с влязло в сила решение.
Основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано по никакъв начин от жалбоподателката. Липсват доводи по каква причина решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в съответствие с разясненията на това основание, дадени в т.4 на Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О.. А и след като по релевантните за делото въпроси има създадена съдебна практика, която е посочена от решаващия съд, то не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, тъй като липсват основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав по гр.д. №5712/2011г. по касационната жалба на Н. Н. Ц. от [населено място]. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: