3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 20.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1208 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, постановено на 03.12.2015г. по в.гр.д.№1490/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. К. В. срещу К. Г. Ч. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че В. К. В. е изключителен собственик на апартамент №18 на трети етаж, построен върху държавна земя в [населено място], на [улица], вх.Б поради лична трансформация на лично имущество на майка му Р. М. Ч. – парични средства, придобити от нейния баща М. Ф. Д. и е допусната делба на апартамента при квоти ? ид. Част за К. Г. Ч. и ? ид.части за В. К. В..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали дареното от родител на единия съпруг е дарение за него или за двамата съпрузи.
Ответникът по касационна жалба К. Г. Ч. не изразява становище за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
К. Г. Ч. е предявил срещу В. К. В. иск за делба на процесния недвижим имот, като по реда на чл.212 ГПК В. К. В. е поискал от съда да се произнесе в решението си по твърдението му, че процесният имот е бил изключителна собственост на неговата майка Р. М. Ч., макар и придобит по време на брака й с Г. Д. Ч., баща и наследодател на съделителя К. Г. Ч..
С обжалваното решение е прието, че предявеният от В. К. В. инцидентен установителен иск е неоснователен, имотът е съсобствен между съделителите и следва да бъде допуснат до делба.
Прието е, че процесният апартамент е придобит на 11.03.1988г. от Р. Ч. по договор за продажба за сумата 8835лв. по време на брака й с Г. Д. Ч., сключен на 28.02.1983г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че Р. Ч. е изплатила процесния апартамент изцяло със заем от Д. /но средствата са били дарени от нейния баща/ с представената по делото вносна бележка, в която е посочена като вносител на сумата 7802.50лв. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл.25, ал.2 СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Твърдението, че са дарени средства от бащата на Р. Ч. е прието за недоказано, тъй като не е установено осъществяването на всички елементи от този едностранен акт, конкретно дарствено намерение персонално и единствено към дъщерята. От анализа на свидетелските показания е прието, че решението на дарителя е било да се погаси семейно, а не лично на дъщеря му задължение, като дарителят е оповестил намерението си пред семейството, а не конкретно на дъщеря си. Посочено е също така, че в случай, че се цели персонално дарение, то е следвало да бъде отразено или по друг начин изразено при нареждането за прехвърляне на сумата, както и че липсват други обективирани изявления на дарителя, от които категорично да се установява волята му да облагодетелства единствено и само дъщеря си. Поради това е прието, че жилището е придобито по време на брака чрез съвместен принос на съпрузите и делбата следва да бъде допусната при квоти ? ид.част за К. Ч. и ? ид.части за В. В. с оглед на обстоятелството, че Г. Ч. е починал на 06.11.2004г. и като наследници по закон е оставил син К. Ч. и преживяла съпруга Р. Ч., а Р. Ч. е починала на 26.07.2012г. и е оставила като свой единствен наследник сина си В. В..
Действително във въззивното решение са изложени съображения, касаещи произхода на средствата, с които е бил погасен заемът, изтеглен с цел заплащане на цената на процесния апартамент при неговото придобиване, включително и за необходимостта дарявайки парични средства родителят на единия от съпрузите да заяви изрично, че надарява само своето дете. Прието е обаче, че погасеното задължение /по сключения с Д. договор за банков кредит/ е поето за задоволяване нуждите на семейството по смисъла на чл.25, ал.2 СК и за изпълнението му съпрузите са отговаряли солидарно. Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения от В. К. В. инцидентен установителен иск следователно не е основан единствено на недоказаност на конкретно намерение персонално и единствено да бъде надарена Р. М. Ч..
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за правното значение на обстоятелството, че с дарената от М. Д. сума е погасен заем на дъщеря му Р. Ч. към Д., който е бил изтеглен по време на брака й с Г. Ч. за заплащане цената на процесния апартамент, съответства на трайно установената съдебна практика, според която имот, придобит по време на брака по силата на възмезден придобивен способ, чиято стойност е платена със средства, получени от единия или от двамата съпрузи по договор за кредит, се придобива и притежава от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, като обстоятелството с чии средства е погасено задължението за кредит е ирелевантно за принадлежността на правото на собственост и има значение само за уреждане на облигационните отношения по повод изпълнението на това чуждо задължение. И доколкото в настоящия случай е налице именно такава хипотеза, то въпросът за произхода на средствата, с които е погасен кредитът, е ирелевантен за разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост, следва да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице – постановеното от въззивния съд решение не противоречи на практиката на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.12.2015г. по в.гр.д.№1490/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: