Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1039_11_opr288_328(2)kt_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 28.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1039 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (нататък и „ВиК – Шумен”), срещу въззивно решение от 12.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 142 /2011 г. на Шуменския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 27.01.2011 г. по гр.д. № 4007 /2010 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени искове на Т. В. Т. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, и вместо това е постановено друго, с което исковете чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ са уважени – признато е за незаконно и е отменено уволнение на ищеца, извършено със заповед на управителя на ответника от 14.09.2010 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник ВиК”, към район „Изгрев”, с място на работа – [населено място] и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3,648 лева за периода, от 17.09.2010 г. до 17.03.2010 г.за който ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Т. В. Т. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
Ищецът е уволнен на основание чл.328,ал.2 КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали към момента на уволнението ищецът е бил служител от ръководството на предприятието на „ВиК – Шумен” по смисъла на чл.328,ал.2 КТ и пар.1,т.3 ДР КТ; съдът приел, че преценката за това се основава на преценка на съдържанието на конкретната трудова функция и мястото и в йерархията на длъжностите на предприятието, независимо от наименованието и; при извършване на конкретната преценка съдът е приел, че според характеристиката на длъжността в националната класификация на професиите и длъжностите за 2010 г., същата не е свързана с преки ръководни функции по осъществяване на трудовия процес, но в някои случаи би могла да включва функции по осъществяване на контрол върху други работници, които би трябвало да бъдат определени конкретно в трудовия договор или длъжностната характеристика, но не са представени доказателства, че с трудовия договор или длъжностна характеристика на ищеца са възложени ръководни функции по трудовия процес, представената длъжностна характеристика за длъжността „технолог” не е подписана, а няма и данни такава длъжност да е фигурирала в щатното разписание, също, че от щатното разписание няма данни длъжността „техник ВиК” да е ръководна; съдът е приел също, че от факта, че ищецът е подписвал някои молби за отпуск като „технически ръководител” и че щом сам се определял като такъв, вероятно е имал съзнание, че е такъв, не следва че е бил такъв, доколкото съгласно чл.61 и чл.62 КТ съдържанието на трудовото правоотношение между страните се определя с трудов договор, сключен в писмена форма; така съдът е приел крайния извод, че длъжността „техник ВиК”, която ищецът е заемал при уволнението му, не е била ръководна, поради което работодателят не е имал законно право да прекрати трудовото правоотношение с него на основание чл.328,ал.2 КТ, поради което уволнението е незаконно.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материално-правен въпрос дали длъжността „техник ВиК” за отделно населено място се включва в ръководството на предприятието на „ВиК” дружество по смисъла на пар.1,т.3 ДР КТ и дали този извод следва да се основава на установеното в длъжностната характеристика, трудовия договор и изходящи от ищеца документи, е обусловил изхода от спора.
Настоящият състав намира, че този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в две посочени решения на ВКС: решение № 432 /08.06.2010 г. по гр.д. № 1621 /2009 г., ІV г.о., с което е прието, че характерът на една длъжност като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето и от Единния класификатор на длъжностите и конкретно, че длъжността „началник отдел Труд и работна заплата” в УМБАЛ е ръководна, тъй основните функции и задължения на длъжността се определят от длъжностната характеристика, от която следва, че заемащото длъжността лице ръководи цялостния трудов процес в административното звено, като организира и контролира дейността по заплащане на труда в предприятието (обсъдени са конкретните функции), ръководи дейността на специалистите в отдела и е пряко подчинено на административния директор; решение № 452 /26.05.2000 г., ІІІ г.о. според което ръководна е длъжност, от функциите на която зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели и конкретно такава е длъжността „организатор на производство в леярен цех”, тъй като от длъжностната характеристика и от щатното разписание се установява, че трудовите задължения за длъжността са ръководни, тъй като в тях се включва организацията и контрола на производствената дейност на отделните звена и смени в участъка и цялата отговорност за обезпечаването, дейността, координацията и контрола върху работата на звената в поверения на длъжността участък, вземането на всички организационни и производствени решения и др., длъжността йерархически е подчинена на началника на леярен цех, а линейното и ниво е на други посочени началници и директори.
Няма противоречие и между разрешението на въззивния съд и приетото в представеното решение № 279 /25.03.2011 г. по гр.д. № 96 /2011 г. на Шуменски районен съд, върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 08.04.2011 г., с което по аналогичен спор между жалбоподателя („ВиК – Шумен”) и уволнен от длъжността техник „ВиК” – С. по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ за отмяна на уволнение на същото основание – чл.328,ал.2 КТ, защото по това дело съдът е приел, че длъжността е ръководна въз основа на съдържанието на подписана от ищеца длъжностна характеристика „технолог по ВиК” (технически ръководител), докато в настоящия спор въззивният съд не е установил подписването или връчването на длъжностна характеристика за такава длъжност на ищеца, т.е. няма сходство, а различие във фактическата обстановка, същевременно няма противоречие, а съответствие с разрешенията на правния въпрос, доколкото и в двата случая съдът е изхождал от това какви трудови функции са възложени с длъжностна характеристика, поради което е без значение различният изход от спора.
В нито едно от посочените решения не е прието, че съдържанието на конкретната трудова функция се определя от позоваването на определена длъжност в изходящи от ищеца документи и следователно от съзнанието на работника, че я заема, поради което по този въпрос няма противоречиви разрешения.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането на Т. Т. да му бъдат присъдени направените по делото разноски е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представен договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 12.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 142 /2011 г. на Шуменския окръжен съд, г.о..
Осъжда [фирма] да заплати на Т. В. Т. 500 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.