4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 28.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3998/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. В това производство ВКС проверява допустимостта на касационната жалба и дали са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, в рамките на посоченото в Изложението по чл. 281, ал.3, т.1.
Съдът е сезиран с касационната жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 1339/ 27.06.2016г. на САС, ГО, 8 състав е допустима. Тя е депозирана в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска над 5000лв.. Жалбата има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат. Не са налице изключенията на чл. 280, ал.2 ГПК. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят формулира следните правни въпроси: подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и могат ли оценъчни съждения, изведени въз основа на верни факти и обстоятелства, да обосновават противоправност при търсене на деликтна отговорност; при установена истинност на факт или обстоятелство, може ли да се приеме, че направено въз основа на същия твърдение има клеветнически характер; как се прилага принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от поредни и извършени в незначителни периоди от време публикации. Подържа се общо основание за допускане общо по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Срещу касационната жалба е подаден отговор от ищеца И. П.. Възразява се срещу допускането на касационно обжалване и евентуално срещу касационните основание, посочени в жалбата.
Въззивният съд се произнесъл по иск по чл. 49 ЗЗД, предявен от И. П. срещу [фирма] за неимуществени вреди, причинени от статия, публикувана във вестник „Телеграф“ на 26.10.2012г.. Ищецът иска обезщетение в размер на 100000лв.. Софийски апелативен съд е приел, че процесната статия, озаглавена „С крупни финансови машинации П. засмука 400млн от банки“, подзаглавие „О. ожилил 5 български трезора и един чужд“ и „Лъсна в афера с ортаци на Р.О..“, е поместена на първа страница на вестника, със снимка на ищеца, продължаваща на 4 и 5 страници. Цялата статия е посветена на П., изнесени са твърдения за извършени от него финансови операции, с разясняване на схеми, с които е „източил“ банки, най- общо чрез непогасяване на отпуснати на дружествата му големи кредити; за изнасянето му в С. и за закупени от него там и във В. имоти; разяснени са и машинации по повод концесия на фериботен терминал, както и по повод негово участие в афера за източване на ДДС, заедно с приближени до Р. О.. Според съда, отразените в статията от 26.10.2012г. данни не отговарят на истината и опозоряват личното достойнство на ищеца, тъй като се твърдят факти за участие на ищеца в нерегламентирана дейност, престъпни схеми- теглене на банкови кредити с цел да не се връщат получените суми, умишлен фалит на дружества, източване на ДДС, а такава престъпни обстоятелства не са установени по делото. Относно размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид разпространяването на неверни факти чрез печатно издание, възрастта, засегнатите чест и достойнство, през същия период неимуществените вреди са били причинени и от други статии, няма данни за здравословни проблеми, имал е подкрепа и разбиране от страна на семейството, няма данни за възникнали сериозни проблеми в бизнеса му, взел е предвид социално- икономическите условия в страната и е определели обезщетение в размер на 3000лв..
Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Решението на въззивният съд е валидно и допустимо, постановено е по предявения иск по чл. 49 ЗЗД и по редовна искова молба. В последната са изложени твърдения относно всички правопораждащи факти на деликта- деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка. Не се установява фактическите обстоятелства на исковата молба да липсват или да са непълни в степен, която да затруднява защитата на ответника.
Първият поставен въпрос- подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и могат ли оценъчни съждения, изведени въз основа на верни факти и обстоятелства, да обосновават противоправност при търсене на деликтна отговорност, е неотносим, тъй като въззивният съд не е ангажирал отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД въз основа на оценъчни съждения и съдът не е извършвал проверка за верността на оценъчни съждения. Въззивният съд е приел, че в статията се съдържат неверни твърдения за престъпни обстоятелства- теглене на банкови кредити с цел да не се връщат получените суми, умишлен фалит на дружества, източване на ДДС, които позорят ищеца, а не е приел, че на ищеца е нанесена обида и не е извършвал проверка за истинност на оценъчни съждения като „афера“, „засмукване“, „финансови машинации“ и „ожилил“.
Вторият поставен въпрос- при установена истинност на факт или обстоятелство, може ли да се приеме, че направено въз основа на същия твърдение има клеветнически характер, е също неотносим, тъй като съдът не е приел наличието на такава фактическа обстановка. Напротив, съдът е приел, че твърденията за престъпните обстоятелства като завличането на банки чрез необслужването на големи кредити и източването на ДДС са неверни, клеветнически твърдения, доколкото са недоказани и като такива позорят ищеца.
По третия поставен въпрос- как се прилага принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от поредни и извършени в незначителни периоди от време публикации, въззивният съд в съгласие със задължителната практика на ВКС /П. 4-68/е приел, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД включва всички обстоятелства, свързани с деликта- вида и характер на увредените блага, интензивност и продължителност на моралните страдания, възраст, обществено положение и социално- икономически условия в страната. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от 3000лв., съдът е взел предвид, разпространяването на неверни факти чрез печатно издание, възрастта, засегнатите чест и достойнство, през същия период неимуществените вреди са били причинени и от други статии, няма данни за здравословни проблеми, имал е подкрепа и разбиране от страна на семейството, няма данни за възникнали сериозни проблеми в бизнеса му, взел е предвид социално- икономическите условия в страната.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не обосновава наличието на факти от хипотезата на посочената правна норма. По два от поставените въпроси в изложението по чл. 281, ал.3, т.1 ГПК, съдът не се е произнесъл, а по всички поставени въпроси в изложението има формирана задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК- р. 62-2012-ІV ГО и р. 85-2012-ІV ГО и касаторът не мотивира и не излага твърдения и причини за необходимост от изменението и.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като не е направено искане за това.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1339/ 27.06.2016г. на САС, ГО, 8 състав, постановено по в.гр.д. 1713/2016г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: