О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С. 28.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1372 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Диана Т. Т. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат И. против въззивно решение № 66 от 12.04.2010г. по в.гр.д.№ 41 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 116 от 13.10.2009г. по гр.д. № 4277/2008г.на Р. районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси за началния момент,от който в случая текат сроковете по чл.194 ал.1 от КТ,за мотивираността по смисъла на чл.195 от КТ на процесната заповед за уволнение,за спазване на процедурата по чл.193 от КТ,който въпрос се поставя с оглед изложено твърдение,че обяснения не са изисквани за част от посочените в заповедта нарушения и за изпълнение на задължението на работодателя по чл.127 от КТ за оказване на съдействие на служителя при изпълнение на трудовите му задължения.Позовава се на общо пет решения на ВКС с незадължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че е установено извършването на посоченото в заповедта за уволнение нарушение,изразяващо се в неправилно водене/не е нанесен материал за периода 2.06.-13.06.08г. и не е предаден/на необходима и задължителна документация- дневник с номенклатурен номер 3-63 за учебната дейност през 2007/2008г.и непредаване на психологическите статуси и материали за обслужваните деца със специални образователни потребности.Във връзка със същото са взети обяснения от ищцата и то е описано – в обжалваната заповед със съответните обективни и субективни признаци. Съдът е обосновал извода си относно тежестта на така установеното дисциплинарно нарушение с вида на документа/основен/,с характера на съдържащите се в него данни/пълни сведения относно за учениците и за темите по които се работи,както и отчет за свършената работа/ и с липса на обективни причини,възпрепятстващи изпълнението на задълженията.
Съпоставката между така изложените мотиви и поставените от касаторката въпроси-налага извод,че те са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда.По същите обаче не следва да се допуска касационно обжалване,тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата,а освен това доколкото е имало противоре-чия,те вече са отстранени с постановени актове по реда на чл.290 от ГПК.
Относно сроковете по чл.194 ал.1 от КТ:
В практиката /включително и в посоченото от касатора решение №344 от 6.04.2009г./се приема,че срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от датата,на която извършването на нарушението е станало известно на работодателя.Постановеното въззивно решение не е в обратен смисъл/за да е налице основание по чл.280 т.2 от ГПК/.Съдът е приел за начален момент –датата на констативния протокол от 22.08.2008г.,на комисията, извършила проверка по воденето на документите/спрямо който заповедта за уволнение от 20.10.2008г.е издадена в законовия 2-месечен срок/. Характерно за вменените във вина на ищцата нарушения / непопълване на дневника след приключване на работния ден,системно неизготвяне на изискващите се документи, ненанасяне на материал за периода 2.06.-13.06.08г.,непредаване на дневника,неизготване на психо-логични статуси и материали за деца и ученици след приключване на учебните занятия/ е това,че те са се осъществили многократно, в един продължителен период от време.В подобни хипотези,в който деянието, довело до налагане на дисциплинарно наказание се повтаря многократно-не е възможно- срокът по чл.194 от КТ да тече отделно за всяко едно от деянията. В тази хипотеза датата на откриването на нарушението е датата на официалното му констатиране,което в случая е станало с издадения констативен протокол от 22.08.2008г.,с който е приключила проверката на специално назначената комисия.Именно за подобни хипотези –законодателят е предвидил и краен срок/не по-късно от 1 година от извършването/,който в случая също е спазен.
Относно спазването на изискването/по чл.195 от КТ/ за мотивираност на процесната заповед,който въпрос се поставя от касатора,с оглед твърдението му за липса на посочване на време на извършване на нарушението:
Конкретно време/дата,час/ може да бъде посочено само когато нарушението се характеризира с еднократност.В хипотези като настоящата /когато нарушението е извършено многократно, в продължителен период от време/ – непосочването на конкретна дата,а отбелязването,че извършването е системно- не може да се счете за липса на съществен реквизит. Задължението по чл.195 ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания да организира защитата си в хода на съдебното производство.Когато изложените мотиви са достатъчни,за да удовлетворят тези изисквания/както е в настоящия случай /- заповедта отговаря на изискванията на чл.195 от КТ/решение №379 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 410/09г.на ІVг.о. на ВКС/.
Относно процедурата по чл.193 от КТ са постановени множество решения по чл.290 от ГПК/с които е съобразено въззивното/,в които изрично е посочено,че тъй като в закона няма изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство и няма предвидена форма за поканата за обяснения на работодателя до работника- от значение е достигането на отправената покана- писмена или устна-за даване на такива до адресата, възможността му за отговор и задължението на работодателя да го съобрази при вземане на решението за уволнение/ решение №237 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 826/09г.на ІV г.о., решение №322 от 5.05.2010г.по гр.д.№ 301/09г.на ІІІг.о./Осигуряването на реална възможност за работника да даде обяснения за нарушението се преценя с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай/ решение №49 от 8.02.2011г.по гр.д.№ 824/10г.на ІV г.о./В случая е невярно твърдението на касатора,че от ищцата не са искани обяснения във връзка с нарушението,касаещо неизготвяне на психологични статуси и материали за деца и ученици.В искането на обяснения се съдържа препращане към констативния протокол от 22.08.2008г.,в който се съдържат констатации във връзка и с това нарушение,а и има обяснения от ищцата в тази връзка.
Относно задължението на работодателя по чл.127 от КТ-не е налице посоченото основание от касатора по чл.280 ал.1 т.2 от КТ за допускане до касационно обжалване,първо защото не се представят влезли в сила решения на съдилищата,на които по този въпрос въззивното да противоречи и второ,защото се касае до законоустановено задължение,по приложението на което не може да има спор в практиката.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от № 66 от 12.04.2010г. по в.гр.д.№ 41 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.