О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 07.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д. № 5141 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ,ал. 1,предл.2 ГПК във вр. чл.288 ГПК.
Образувано е по молба на адв.Д.Д. – пълномощник на Я. В. К. за изменение на постановеното по настоящето дело определение № 66/21.01.2015 год., в частта,с която е осъден да заплати на [фирма] разноски за касационното производство в размер на 2000 лв.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт ,като се прави възражение за прекомерност на присъдените разноски,представляващи адвокатски хонорар.Поддържа се, че така присъдения в негова тежест адвокатски хонорар се явявал прекомерно висок в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото,а по делото липсвали доказателства за заплатено възнаграждение.
Ответникът по молбата – [фирма] писмено е възразил, чрез процесуалните си представители по пълномощие,по реда на чл.248,ал.2 ГПК по основателността й.Иска оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по молбата съобрази следното:
Молбата е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл.248,ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.3 ГПК е разходите да са направени след получаване на препис от касационната жалба и преди ответникът да е уведомен за постановения съдебен акт. Доказването на разходите е фактически въпрос и съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди постановяването на определението по реда на чл.288 ГПК и че са във връзка със защитата му по делото. Размерът на претендираното от ответника по касация – [фирма] възнаграждение е бил посочен в договора за правна защита и съдействие № 00101449/ 18.07.2014 г., приложен към неговия отговор по касационната жалба, депозиран по реда на чл.287,ал.1 ГПК, който е бил изготвен от адв. Г.П. – от АК-гр.Р.. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание, но за разлика от правилото на чл.368 ГПК, не се изисква и не се представя за връчване препис от отговора по касационната жалба за касатора. Ето защо молителят Я. В. К. е могъл да направи настоящето си възражение по чл.78,ал.5 ГПК в периода от депозиране на отговора по жалбата му /18.08.2014 г./ до датата на проведеното по делото закрито заседание /10.11.2014 г./, а не след като такова е било вече присъдено на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Искането по чл.78,ал.5 ГПК направено за първи път едва с настоящата молба е несвоевременно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. В. К. с правно основание по чл.248,ал.1,предл.2 във вр. чл.78,ал.5 ГПК, за намаляване размера на присъденото в полза на ответника по касация [фирма] адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: