О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 245
гр. София, 08.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3607 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Д. и Д. А. Д. срещу решение от 22.05.2019 г. по гр. дело № 74/2019 г. на Окръжен съд – Монтана/.
Ответницата – Н. И. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение от 10.08.2018 година по гр. дело № 1799/2018 г. на Районен съд – Лом, с което са отхвърлени искове, предявени от Д. Г. Д. и Д. А. Д. против Н. И. В. за нищожност и унищожаемост на договор за продажба на недвижим имот.
Касаторите не обосновават приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С представеното изложение, същите са разгледали предявените искове, както и накратко са интерпретирали постановения правен резултат. Поставили са въпросът – „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи, като посочи доказателствата за тях. Необсъждането на доводите и възраженията на страните и на събраните по делото доказателства, и непосочване на доказателствата за крайните изводи по решението съставлява ли съществено процесуално нарушение“. Страната е посочила, че този въпрос поставя във връзка с оплакването й за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства. Това разбиране жалбоподателите са подкрепили като са развили защитната си теза относно установеното според тях по спора и в заключение като неправилни са посочили изводите на съда, затова че ищците не били доказали твърденията си, че искали да сключат алеаторни договори, а не договори за продажба. Касаторите са разгледали свидетелските показания, извадки от които са цитирали и накрая са заявили, че необсъждането на „всички изложени от страните доводи било в противоречие с изброени решения на ВКС“, от чиито мотиви са цитирани фрагментарно части. С № ІІ., жалбоподателите са обозначили въпросът – „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди конкретните доказателства с цялото им съдържание и избирателното обсъждане само на части от тях, представлява ли съществено процесуално нарушение – на нормите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, което да изисква отмяна на въззивното решение“. Касаторите са развили подробно и пространно оплакванията, че съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите, от които са извадени отделни части в подкрепа на разбирането за основателност на иска. Направено е също така оплакване, че не били обсъдени в цялост и обясненията на ищците, дадени пред съда. Отново са обсъдени решения на ВКС, от които са цитирани фрагментарно части. Жалбоподателите са поискали да се разгледат тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Под № ІІІ е поставен въпросът – „Допустимо ли е съдебното решение да почива на предположение“. Касаторите са направили оплакване за невярно според тях интерпретиране на обясненията по чл. 186 ГПК, с които въззивникът Д. е заявил, че нотариусът е прочел нотариалния акт, но не бил заявил, кой нотариален акт му бил прочел. Така е изведено, че окръжният съд – Монтана правел предположения за факти, което не било допустимо, в която връзка е цитирана съдебна практика. Под № ІV е поставен въпросът – „За правното значение на погрешните представи у страната по сключването на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица и значението на увреденото здраве и възрастта на прехвърлителя за унищожаване на договора при гришка или измама“. Касаторите са направили оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, че здравословното състояние няма значение за унищожаване на договорите, тъй като са относими към грешката към мотивите така квалифицирани и от касаторите. Жалбоподателите подробно са развили разбирането си, като са цитирали и решения на ВКС досежно дефинитивната определеност на грешката и измамата. Под № V е поставен въпросът – „За разликата между грешка в предмета или грешка в мотива при сключването на договора“. Жалбоподателите отново са поддържали неправилност в изводите на съда, като са заявили, че „становището на окръжния съд, че погрешните представи на ищците за сключване на договор за гледане и издръжка представлявали нереализирани очаквания и грешка в мотивите, а не грешка в предмета“. Цитирани са решения на ВКС, от които отново фрагментарно са извадени части от мотивите. Поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Други доводи не са развити..
Касаторите не обосновават доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол. Първият и вторият поставени въпроси са идентични като съдържание, а този извод произтича от това, че със съдържанието на втория въпрос, касаторите са обосновали първият. И двата въпроса не са релевантни по спора, тъй като фактическото обосноваване на основателността на предявените искове с установените по спора доказателства засяга доказването на претенцията. Обстоятелството, че въззивният съд не е обсъждал доказателствата, така както налага защитната теза на касаторите, не означава, че съдът е нарушил процесуалните си задължения и с оглед на това е постановил правния си резултат в нарушение на процесуалния закон. За да бъдат релевантни тези въпроси, касаторите следва да посочат конкретни правни изводи на съда, които са направени в отклонение от практика на ВКС, респективно да обосноват неправилност на неговото процедиране. Изложените от тях обстоятелства по първия въпрос изцяло съставляват доводи за неправилност на изводите, а не обосновават отклонение от цитираната практика, не само защото буквално възпроизвеждат оплакванията за неправилност в касационната жалба, а и защото съставляват фактически доводи, изведени единствено от защитната им теза. Същото е относимо и към втория поставен въпрос. Или така формулирани и така обосновани, тези въпроси не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Фрагментарно извадените от общия контекст части на мотиви на касационни решения, без разглеждане на разрешаваните с тях въпроси, респективно без обосноваване на фактическия индентитет, от който са направени конкретни правни изводи, за които следва да се обсъжда конкретното твърдяно противоречие, са без правно значение и не съставляват валидно обосноваване на допълнителното основание .
Не е релевантен и третия поставен въпрос, тъй като съдебното решение не почива на предположение, в какъвто смисъл е хипотезата във въпроса. Твърдението на касаторите, че въззивният съд неправилно е разбрал обясненията на ищеца по реда на чл. 186 ГПК извън това, че е без правно значение за установяване на общото основание, съставлява необективна лична интерпретация на страната, изцяло подчинена на защитната й теза и съответно без връзка с решаващите изводи на съда. С оглед на изложеното следва да се отбележи, че допълнителният критерий не може да бъде обоснован с фрагментарно цитирана съдебна практика и то такава, която е без връзка с предявените искове, тъй като касае съпричиняване, предвид реализирано пътно-транспортно произшествие. Следователно и по този въпрос, касаторите не обосновават нито общо, нито допълнително основание за допускане на касационен контрол.
Цитираните четвърти и пети въпроси имат сходна насоченост и също са изцяло свързани със защитата на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд, от които следва да бъде изведен поставеният правен въпрос. В този смисъл не са съобразени при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТТК на ВКС. Освен това същите въпроси почиват на неправилна интерпретация на мотивите на въззивния съд. Така например, неясно е разбирането на касаторите, как влошеното здравословно състояние на страните по заболявания, които не установяват намалена вменяемост рефлектира върху пороците на договора и как то е относимо към грешката в мотивите. Изложеното разбиране от въззивния съд, цитирано от касаторите, че влошеното здраве и загубата на наследника им няма отношение към пороците на сключения договор е съобразено с правната дефинитивност на тези правни категории, като доказателствата по делото са разгледани в този контекст. Поради това противоречивите и необосновани доводи на касаторите, изведени от оплакванията им за неправилност на въззивното решение, не обосновават нито релевантност на въпросите, нито на допълнителните основания. Затова настоящата инстанция намира, че въззивното решение, предвид мотивирането си, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС по отношение на съдържанието на грешката и измамата като пороци на правната сделка. В тази връзка следва да се отбележи ,че извадките от мотиви на касационни решения, третиращи различна фактическа обстановка, при други установени факти, са без каквото и да е правно значение.
С оглед така депозираното изложение не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2019 г. по гр. дело № 74/2019 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: