О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 245
София, 15.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март………………………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1697/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. М. С. от гр. С., чрез пълномощника му адв. И. Д. от АК-Стара Загора, срещу решение № 148 от 24.07.2009 година по гр.д. N 411/2009 година на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 42 от 6.06.2008г. по гр.д. № 921/2008г. на Старозагорския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на П. Х. Ч. от гр. С. сумата 10000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането и разноските по делото, на основание чл.45 ЗЗД.
Ответницата П. Х. Ч. от гр. С. оспорва касационната жалба с писмено възражение, приподписано от пълномощника й адв. С. А. С него се оспорва както допустимостта, така и основателността й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се съдържа общо позоваване на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да са посочени конкретните касационни основания за допускане на обжалването и без те да са обосновани. Не е формулиран и конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос извън твърдението, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на този по други дела, където е определено в пъти по-ниско обезщетение. С оглед на това може да се приеме, че се поставя материалноправният въпрос за критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив размер на репарацията. Приложените решения по наказателни дела не разкриват сходство с разглеждания случай, нито обосновават наличието на противоречива практика по текста. Доводът следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Той е по съществото на правния спор и може да се разгледа само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсва основание за преодоляване на тази фаза от процеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148 от 24.07.2009 година по гр.д. N 411/2009 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.