О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 15.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 273/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С процесуален представител на “К” ЕООД – София, против определение от 26.01.2009 г. по гр.д. №3769/2008 г. за връщане на въззивна жалба, против решение от 17.4.2006 г. по гр.д. №10334/2004 г. по описа на Софийския районен съд, 47 състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Срещу горепосоченото решение на първата инстанция е подадена въззивна жалба от ищеца “К” ЕООД – София, вх. №25664/31.7.2006 г.
С определение от 26.01.2009 г. по гр.д. №3769/2008 г. СГС, ГК, ІІ-Г в.о. е върнал въззивната жалба, като е приел, че същата е подадена след изтичането на срока по чл.197, ал.1 ГПК/отм./. Въззивната инстанция е основала изводите си обясненията а призовкаря от 04.9.2006 г.
Срещу определението за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба от адв. С процесуален представител на ищеца “К” ЕООД – София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – “Българска фотография” А. – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Останалите ответници по частната жалба – ЕТ “С” и ЕТ “О”, не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
Определението за Софийския градски съд е неправилно. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е подадена след изтичането на срока по чл.197, ал.1 ГПК/отм./. До този извод съдът е стигнал основавайки се на изложеното в обясненията на призовкаря, обслужващ района, в който се намира адреса на ищеца. От посоченото обяснение не се установява по категоричен начин, че същото е относимо към съобщението за обявяване на първоинстанционното решение. От обяснението е видно, че става въпрос за призовка. Освен това от същото не се установява и датата на издаване на тази призовка, което поражда съмнение за наличието и на друг документ. При наличието на такива съмнения съдът не е следвало да приеме, че обяснението визира съобщението за първоинстанционното решение до ищеца и следвало да приеме въззивната жалба за разглеждане по същество.
Частната жалба следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на СГС за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 26.01.2009 г. по гр.д. №3769/2008 г. по описа на. Софийския градски съд, ГК, ІІ-Г в.о., с което е върната въззивна жалба, вх. №25664/31.7.2006 г., подадена от “К”ЕООД – София, срещу решение от 17.4.2006 г. по гр.д. №10334/2004 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 47 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: