О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
гр.София, 19.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 270/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.23, ал.4, т.4 З..
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4982 от 18.05.2012 год. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ срещу определение № 967 от 02.05.2012 год. по в.ч.гр.дело № 1199/2012 год. на Софийския апелативен съд, 5-ти състав, с което е потвърдено определението от 24.02.2012 год. по гр.дело № 11995/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение. С определението на първоинстанционния съд е разрешено на А. И. П., на основание чл.23, ал.4, т.4 З. да извърши безкасово плащане на парични задължения за адвокатско възнаграждение в наказателното производство чрез превеждане на дължимите суми от запорираната му банкова сметка.
Поддържат се оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Според жалбоподателя, договорът за правна защита и съдействие обвързва единствено страните по него и не може да послужи като доказателство, че е налице воля на представлявания за упълномощаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство в конкретното наказателно производство. Твърди се, че липсата на валидно пълномощно, което да удостоверява наличието на представителна власт по отношение на адвокатите, не дава основание да се направи извод за евентуално „положен труд” по смисъла на чл.23, ал.4, т.4 З.. Жалбоподателят поддържа, че без надлежно упълномощаване по смисъла на чл.92 НПК, са ирелевантни, както за наказателното, така и за настоящото производство постигнатите от два гражданскоправни субекта договорки в отношенията помежду им по договор за поръчка.
Ответникът по частната касационна жалба е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по същество, че частната касационна жалба е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното:
С потвърденото от апелативния съд определение са уважени: молбата на А. И. П. от 16.12.2011 год. да му бъде разрешено да извърши плащане по банков път на сумата 50 000 евро от запорираната му сметка на адвокат Л. П. Г. за положен труд във връзка със защитата в наказателното производство, както и молбата на П. от 24.01.2012 год. да му се разреши плащане по банков път на 72 000 лева от запорираната му сметка, по банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници” за осъществявана от дружеството правна защита по НОХД № 5249/2011 год. на Софийския градски съд, НК, 29-ти състав. За да уважи молбите на основание чл.24, ал.4, т.4 З., градският съд се е позовал на влязлото в сила определение № 29/11 год. от 22.02011 год. по ч.гр.дело № СП-22/2011 год. на Софийския апелативен съд по предходно искане.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че договорът за правна помощ е договор за поръчка, с който се уговаря престиране на определени правни действия срещу възнаграждение. Посочено е, че уговорените правни действия са свързани с упражняването на професията от адвоката с предоставяне на квалифициран труд в полза на молителя, за което последният дължи заплащане, така както е уговорено между страните. Апелативният съд е приел, че е правно ирелевантно дали тези действия са вече извършени или предстои извършването им, както и наличието или липсата все още на надлежно упълномощаване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: за допускане на плащане за положен труд по реда на чл.23, ал.4, т.4 З., когато се касае за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело, необходимо ли е надлежно упълномощаване по смисъла на чл.92 от Наказателно-процесуалния кодекс или е достатъчен само договор за правна помощ?
„Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1, съотв. чл.274, ал.3 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба чрез законодателните й изменения.
Отговор на формулирания с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос по приложението на чл.23, ал.4, т.4 З. вече е даден от съдебната практика.
С определение № 29/11 от 22.02.2011 год. по в.ч.гр.дело № СП-22/2011 год. на Софийския апелативен съд, гр.отделение, 4-ти състав/влязло в сила на 06.04.2011 год./ е прието, че е налице основанието по чл.23, ал.4, т.4 З. за даване разрешение за заплащане на парични задължения за положен труд /адвокатски възнаграждения, възникнали от договори за правна защита и съдействие с лица, осъществяващи свободна професия/ с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки /запорирани банкови сметки/.
С определение № 278 от 25.05.2011 год. по ч.гр.дело № 191/2011 год., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е приел, че определеното с договор за правна помощ адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство по чл.22-26 З. следва да се плати на основание чл.23, ал.4, т.7 З. от запорираните банкови сметки на възложителите по договора за правна помощ.
Следователно, съдебната практика приема, че основание за даване на разрешение по чл.23, ал.4, т.т.4 и 7 З. за изплащане от авоарите на запорирани средства на парични суми, съставляващи задължение за адвокатско възнаграждение, е налице, когато такова възнаграждение е било определено в договор за правна защита и съдействие на проверяваното лице в административни, досъдебни или съдебни производства /срвн., определение № 184 от 06.04.2011 год. по ч.гр.дело СА № 187/2011 год. на ВКС, ІІІг.о./.
При наличието на възприетото от съдебната практика безпротиворечиво разрешение относно наличието на основание по чл.23, ал.4, т.4 З., когато е сключен договор за правна защита и съдействие, не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивната инстанция. Разглеждането на частната касационна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК не би допринесло за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 967 от 02.05.2012 год. по в.ч.гр.дело № 1199/2012 год. на Софийския апелативен съд, 5-ти състав по частна касационна жалба вх.№ 4982 от 18.05.2012 год. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/