О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София,21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 22/2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от пълномощника адв. Е. Б., против решението от 09.11.2010 г. по гр.д. № 2005/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 268/2010 г. на Асеновградския районен съд, с което е признато за установено, че касаторът дължи на М. С. Н. сумата 5231 лв., представляваща възнаграждение за предоставена адвокатска услуга за защита и съдействие като процесуален представител по изпълнително дело, ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до окончателното изплащане, както и 109,62 лв. разноски, за което е издадена заповед за изпълнение № 35/01.02.2009 г. по ч.гр.д. № 192/2010 г. на Асеновградския районен съд, и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата изразява становище в писмен отговор, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, и претендира разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в обжалваната част с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, е поставен въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и приложени решения на ВКС, ІV.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, към което насочва позоваването на решения, попадащи в обхвата на задължителната практика съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Няма противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Тази практика е по приложението на ГПК /отм./ за правомощията на въззивния съд. С новата разпоредба на чл. 272 ГПК в сила от 01.03.2008 г. е въведена възможност за въззивния съд да мотивира своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърди първоинстанционното решение. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. В такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, чрез препращането към тях. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. и решение № 643/12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Именно такъв е настоящият случай- решаващата дейност е еднаква по обем и в двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд, и последният чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд ги е направил свои. Затова поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по касация направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.11.2010 г. по гр.д. № 2005/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. С. Н. от [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: