О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр.София, 25.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 505/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4358 от 20.03.2012 год., касационна жалба вх.№ 4790 от 28.03.2012 год. и касационна жалба вх.№ 4928 от 30.03.2012 год. срещу въззивното решение № ІІІ-1 от 16.02.2012 год. по гр.дело № 20/2011 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, в частта, с която е оставено в сила решение № 586 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 1579/2007 год. на Бургаския районен съд, първи граждански състав за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск, че Х. К. К., Р. А. К., В. С. В., А. И. К., Г. Д. Г., И. Е. Г., П. В. П., Р. Г. Г. и А. Г. Л., не са собственици на поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 по кадастралната карта на землището на [населено място], местността „А.”, с площ 4377 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, както и в частта, с която след отмяна на първоистанционното решение е уважено и искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт № 84, т.ІІ, рег.№ 7384, нот.дело № 169/2004 год. на нотариус № 426 на Нотариалната камара.
Касационна жалба вх.№ 4928/30.03.2012 год., подадена от П. В. П., Г. Д. Г., И. Е. Г. и А. И. К., е насочена и срещу онази част от въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения от Х. К. К., В. С. В. и А. И. К. срещу [фирма], [населено място] насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 4500 евро за лишаване от правото на ползване на имот с идентификатор 67800.12.296 по кадастралната карта на [населено място], ведно с обезщетение за забава в размер на 100 евро за периода 21.08.2008 год. – 06.11.2008 год. и законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че трите касационни жалби са недопустими съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 4326 от 30.05.2007 год. [фирма], [населено място] е предявил срещу Х. К. К., В. С. В., П. В. П. и Г. Д. Г. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на залесена нива с площ 4.763 дка, представляваща имот № 12296 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], както и искане по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт № 84, т.ІІ, рег.№ 7384, нот.дело № 169/2004 год. на нотариус А. Н. с район на действие Районен съд-гр.Б..
С определение от 03.09.2007 год. по гр.дело № 1579/2007 год. Бургаският районен съд е конституирал като ответници и съпругите на ответниците Х. К. К. и Г. Д. Г., а именно: Р. А. К. и И. Е. Г..
С протоколно определение от 29.08.2008 год. Бургаският районен съд е конституирал като ответници по делото на основание чл.117, ал.4 ГПК/отм./ А. И. К. и О. Г. К..
С определение от 15.12.2008 год. на същото основание са конституирани като ответници и Р. Г. Г. и А. Г. Л..
С протоколно определение от 06.11.2008 год. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от Х. К. К., В. С. В. и А. И. К. срещу [фирма], [населено място] насрещен иск за сумата 4500 евро-обезщетение за лишаване от правото да ползват имота, ведно с обезщетение за забава в размер на 100 евро за периода 21.08.2008 год. до предявяване на насрещния иск и законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
От удостоверение изх.№ 3289 от 19.07.2007 год. на [община]/л.38-л.39 от гр.дело № 1579/2007 год. на Б./ е видно, че данъчната оценка на имот № 12296 в махала А. в землището на [населено място], представляващ земеделска земя-залесена нива с площ 4.763 дка възлиза на 115,00 лева.
Касационните жалби срещу въззивното решение са подадени след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от датата на обнародване на Закона за изменение и допълнение на ГПК. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. По силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба, Върховният касационен съд е длъжен да приложи новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, чиято действаща редакция определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, която пък се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяван на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от сега действащия ГПК. В случая, цената на отрицателния установителен иск за собственост, предявен на 30.05.2007 год. се е определяла съобразно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ и се равнява на ? от данъчната оценка на процесния недвижим имот, възлизаща на 115 лева.
Следователно, касационният контрол на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост и в частта, с която е уважено искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариалния акт, е изключен по силата на императивното правило на чл.280, ал.2 ГПК. Трите касационни жалби срещу решението на окръжния съд в тези части са недопустими и подлежат на връщане.
Касационна жалба вх.№ 4928 от 30.03.2012 год. подлежи на връщане и в частта, с която се атакува въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения насрещен иск за сумата 4500 евро. Този иск е предявен от Х. К. К., В. С. В. и А. И. К. и е разгледан и отхвърлен по отношение на тях с първоинстанционното решение. По подадена от тримата въззивна жалба вх.№ 10073/17.06.2010 год. се е произнесъл и Бургаският окръжен съд, който е потвърдил решението на районния съд и в частта за отхвърляне на насрещния иск. Жалба срещу въззивното решение в тази му част е подала само А. И. К., независимо, че в нея като жалбоподатели фигурират и П. В. П., Г. Д. Г. и И. Е. Г.. Последните трима обаче нямат правен интерес да обжалват въззивното решение в частта относно насрещния иск, доколкото не са предявили претенцията за обезщетение. В същото време, Х. К. К., Р. А. К. и В. С. В. не са обжалвали въззивното решение в частта му за насрещния иск.
Предвид на всичко това, обжалваемият интерес за жалбоподателката А. И. К. съгласно чл.280, ал.2 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, която единствена атакува въззивното решение в тази му част се равнява на 1/3 от 4500 евро или на 1 500 евро, т.е. под 5 000 лева, а това прави касационния контрол на решението недопустим.
В обобщение, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационните жалби на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното въз основа на тях касационно производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 4358 от 20.03.2012 год.; касационна жалба вх.№ 4790 от 28.03.2012 год. и касационна жалба вх.№ 4298 от 30.03.2012 год. срещу въззивното решение № ІІІ-1 от 16.02.2012 год. по гр.дело № 20/2011 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 505/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: