О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 246/ 26.09.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3485 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 02.06.2016 г. по т. д. № 922/ 2015 г, с което Софийски апелативен съд не допуска допълнителното встъпване на [фирма] на страната на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма].
Определението обжалва [фирма] с довод, че в неправилно приложение на чл. 226, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е отрекъл упражненото право на участие в чуждия (между други главни страни) процес.
Ответникът по частната жалба, Българската държава, ищец по исковете, възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От ответниците по исковете [фирма], [фирма] и [фирма] не е постъпват писмени отговори по частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба допустима. С обжалваното определение въззивният съд не допуска допълнителното встъпване на страната на ответниците, а чл. 220, изр. 2 ГПК предвижда това определение да е самостоятелен предмет на инстанционен контрол. Изложеното осъществява хипотезиса на чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна – от лицето, чието право на участие в чуждия процес определението отрича. Разглеждането й е в компетентност на Върховния касационен съд –постановено е от апелативен съд (чл. 274, ал. 2 ГПК). Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят е обосновал упражненото право на допълнително встъпване на страната на ответниците по исковете с постановление за възлагане на спорния имот с дата, която следва датата на предявяване на положителните установителни искове за собственост. Чл. 226, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1 ГПК признава право на допълнително встъпване в полза на лицето, придобило спорното право от ответника в течение на производството, а настъпилото материално правоприемство изключва задължението на съда да проверява интересът на правоприемника като една от предпоставките за надлежното възникване на акцесорното процесуално правоотношение. Останалите предпоставки за допустимост на упражненото право на допълнително встъпване обаче също следва да съществуват. Чл. 218 ГПК предвижда преклузивен срок за неговото упражняване – приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Правилна е преценката на въззивния съд, че искането за допълнително встъпване, което жалбоподателят упражнява за пръв път във второинстанционното производство, е просрочено. Обжалваното определение подлежи на потвърждаване от касационната инстанция.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят е длъжен да плати възнаграждение за представителството на Българската държава, единият от ответниците по частната жалба. Настоящият състав го определя в минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определението от 02.06.2016 г. по т. д. № 922/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Българската държава, представлявана от областния управител на Б., сумата 200. 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.