О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 28.02. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 989 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по техника и технологии „А. Д.”, [населено място], представлявана от директора С. С. С. чрез адв. К. Тодорова Е. от АК – П. срещу въззивно решение № 63/30.03..2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 116/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. В. С. чрез адв. Е. В. Х. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил заповед на директора на ПГТТ „А. Д.”, Нова З. за уволнение на Г. В. С., възстановил я на заеманата преди това длъжност „учител по учебна и лабораторна практика” и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, както и съдебноделоводни разноски.
Съдът установил, че към датата на уволнение е било налице реално намаляване обема на работа, поради което и за работодателя съществува възможността да извърши уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Приел заповедта за уволнение на С. за незаконосъобразна, поради извършването й в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът установил, че преди уволнението работодателят извършил подбор, но не е доказал, че го е сторил според критериите по закон. Единственото доказателство е протокол на комисия по подбора, от чието съдържание не може да се установи по какви критерии са оценявани качествата на учителите,съответно при какви данни са правени оценките, нито каква оценка е получил всеки от тях. Няма каквито и да са доказателства, че работодателят е извършил цялостна преценка на квалификацията и нивото на работа на всеки един от оценяваните, От друга стана съдът установил, че по критерий квалификация само С. е със специалност, точно отговаряща на изискванията на учебната дисциплина, докато другите двама участници в подбора нямат изискваната по длъжностна характеристика квалификация. Единият няма педагогическа правоспособност, но има допълнителна квалификация „Т.”; другият има педагогическа правоспособност, но няма необходимата за преподаване на съответната учебна дисциплина професионална квалификация.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
К. цитира хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но по същество е изложил обосновка единствено за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се е позовал на съдебни решения на Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 218а ГПК от 1952 г. /отм./.
В изложението се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Р-1853-2004-ВКС-ІІІ ГО , Р-1370-2004-ІІІ ГО, Р- 1409-2002-ІІІ ГО ВКС и Р-404-2008-ВКС, защото е признато съответното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за законно ”по заповеди, издадени от ръководителите на предприятията и институциите”.
Няма съдебна практика, според която винаги при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, то да се счита за законосъобразно. Цитираните решения са постановени при различни правни хипотези, а и не се поставя правен въпрос, за който да се твърди, че е разрешен противоречиво от съдилищата и в резултат, на което да се достигнало до крайното решение по исковете.
Всички въпроси, повдигнати от касатора и свързани с намаляване обема на работа – кога такова е налице, към кой момент се преценява и пр. са непротиворечиво разрешени в цитираните съдебни решения, а и в обжалвания въззивен акт, като съдът е споделил и поддържаното от самия касатор, че основанието, посочено в заповедта за уволнение – намаляване обема на работа е осъществено. Незаконността на уволнението е поради нарушение в подбора и именно това е правният извод, поради който е постановен крайният резултат по исковете.
Въпросът дали съдът е компетентен да проверява преценката на работодателя за това кой измежду служителите работи по добре, е неотносим към постановеното от съда, защото в случая съдът е приел, че въобще липсват доказателства реално подобна преценка да е правена. От друга страна ТР 3-2011-ОСГК, обявено на 16.01.2012 г. изяснява, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Следователно, дори и да е имало противоречива съдебна практика, тя е уеднаквена по тълкувателен път, а постановеното в обжалваното решение не му противоречи.
Всички развити съображения в изложението за това какво е проверявала и преценявала комисията по подбора, определена от работодателя, нямат белезите на въпрос, а и нито са били твърдяни като факти от работодателя, нито са доказани в процеса.
Без значение е и въпроса дали въззивният съд е трябвало да укаже на страните каква доказателствена тежест имат, защото във въззивното производство няма въведени нови обстоятелства, нито за първи път са обсъждани обстоятелства, наведени преди това, но необсъдени в нарушение на закона от първата инстанция.
Ако първоинстанционният съд не е направил доклад по делото, това е порок на неговото решение и е следвало да бъде въведено като оплакване чрез въззивната жалба. В случая, освен това, указания са дадени и страните са били в известност за какви доказателства носят тежестта на доказване. Съдът няма задължение да указва на страната, че посоченото и представено доказтелствено средство не може да установи твърдението й. Оценката на доказателствата поотделно и в съвкупност става в съдебното решение и е част от правораздавателната дейност на съда.
Въпросът дали въззивният съд следва да укаже на сраната, че има възможност да сочи нови доказателства, не се решава противоречиво от съдилищата и е ясно, че такива задължения за съда няма. Съдът не е страна, нито действа вместо страните, а е арбитър в техния спор, като ги напътва в рамките на правомощията по ГПК, съблюдавайки спазването на принципите за равенство на страните и диспозитивното начало.
В случая, при това, става реч не за нови по смисъла на чл. 266, ал. 2 или ал. 3 ГПК обстоятелства и доказателства, а за известни на работодателя обстоятелства, които сам не е въвел в предмет на изследване, евентуално за доказателства, които поради процесуално бездействие не е посочил.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 63/30.03..2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 116/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: