2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
София, 26.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1163 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 928 от 26.05.2011 год. по т.д.№ 539/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта с която са приети за основателни предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.. В частта с която въззивният съд е потвърдил Решение № 186 от 28.06.2010 год. по т.д.№ 106/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Становището на настоящия съдебен състав е, че в случая е налице ограничението по чл.280 ал.2 ГПК за касационен контрол.
[фирма] е предявил 6 бр. обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на доставени на ответника, но незаплатени виноматериали. Безспорно е, че между страните няма сключен договор за търговска продажба, а фактурите материализират договори за продажба на капсули за бутилки, като вземанията по главните искове произтичат от неплатената цена по тях, съответно за 2892.12 лв.; 1229.40 лв.; 1831.20 лв.; 915.60 лв.; 1584 лв. и 3907.20 лв. Претендирано е и обезщетение за забава при плащането на задължението по всяка една от фактурите, като общата сума на претендираното обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД възлиза на 6404.77 лв.
Не е налице единен договор с периодично изпълнение, поради което следва да се приеме, че всяка една от фактурите материализира отделен договор за търговска продажба – чл.327 ал.1 ТЗ, поради което не е налице един главен иск с цена 12359.52 лв., а шест обективно съединени иска, всеки с цената посочена по-горе. Сделките от които произтичат вземанията са двустранно търговски по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът е поискал присъждане на разноски. Приложено е адв.пълномощно, удостоверяващо заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да бъдат присъдени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 928 от 26.05.2011 год. по т.д.№ 539/2010 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 300 лв. (триста лева), представляваща, направени по делото разноски пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред ТК на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.