6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 12.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2085/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 118 от 27.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 1396/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 453 от 03.10.2013 г. по т. д. № 456/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 120 000 лв. – подлежаща на връщане цена, платена авансово по договор от 16.06.2011 г. за покупко – продажба на пивоварен ечемик реколта 2011 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 12 475 лв., и на ищеца [фирма] са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 6 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и по съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи излага в писмен отговор от 24.06.2014 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 120 000 лв., Пловдивски апелативен съд е приел, че в качеството на купувач по сключен на 16.06.2011 г. договор за покупко – продажба на пивоварен ечемик реколта 2011 г. ищецът е заплатил авансово на ответника цената на уговорените в договора количества ечемик, възлизаща на 120 000 лв., но тъй като ответникът – продавач не е изпълнил задължението си да достави дължимите количества ечемик, ищецът е развалил едностранно договора и има право да получи обратно платената на отпаднало основание цена. Сключването на договора и заплащането на цената е счетено за доказано от представената по делото фактура № 74/16.06.2011 г., съдържаща данни за вида, количеството и цената на ечемика. Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които въз основа на заключение на съдебносчетоводна експертиза е прието за установено, че фактурата е осчетоводена от двете страни по сделката, като ответникът – продавач е ползвал данъчен кредит във връзка с нея.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че не дължи връщане на получената цена, тъй като вместо пивоварния ечемик, за който е издадена фактура № 74/16.06.2011 г., е доставил пшеница на същата стойност, която ищецът се е съгласил да приеме в изпълнение на договора за продажба. Решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че по делото не е доказано наличие на устна уговорка между страните за доставяне на пшеница, вместо на уговорените във фактурата количества пивоварен ечемик реколта 2011 г. Изложил е съображения, че представените с отговора на исковата молба 14 бр. товарителници са издавани по повод приемане на стоки за превоз от склад на трето лице – [фирма], и не съдържат данни товарът да е получен от ищеца в изпълнение на постигната с ответника уговорка за смяна на вида на стоката по фактурата от 16.06.2011 г. Посочил е, че уговорката за продажба на пшеница, вместо на ечемик, не се доказва и от съставените от ответника фактури № 84/21.06.2011 г. и № 89/14.07.2011 г., които не са подписани от представител на ищеца – купувач и не са отразени в счетоводството му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за формиране на правните изводи на съда, а не за правилността на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : За задължението на въззивния съд да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност; Допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да формира собствени мотиви по съществото на спора, без да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал в неговата съвкупност, като неговите правни и фактически констатации се изразяват само в преповтаряне на казаното от първоинстанционния съд; За задължението на въззивната инстанция да направи самостоятелни изводи по съществото на спора, като прецени сам събраните доказателства и доводите на страните; Може ли да се зачете доказателственото значение на записвания в счетоводните книги на търговеца като доказателства за установяване на търговски сделки /вкл. и едностранни/, и без да се изследва фактът дали счетоводните книги са водени редовно; Обвързан ли е въззивният съд от определението на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК в частта, в която се отделя спорно от безспорно, и ако приеме, че не е, следва ли да го отмени и да обяви фактите за нуждаещи се или ненуждаещи се от доказване; Дали има погасителен ефект плащане, изхождащо от трето лице, и необходимо ли е за да се признае пози погасителен ефект, да се доказва връзка между длъжника и лицето, погасило чуждия дълг, а така и правен интерес у третото лице; Ако кредиторът е приел изпълнение от трето лице, валидно ли е изпълнило третото лице по смисъла на чл.73 ЗЗД.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено във връзка с въпросите : Какво е правното значение на плащане, извършено от длъжника по фактура, неосчетоводена от издалия фактурата кредитор, което плащане последният е осчетоводил като плащане по други две фактури, неподписани обаче от длъжника и неосчетоводени от него, и какво е правното значение на анулиране копие на фактура по причина, че държането на оригинала е придобито недобросъвестно от длъжника; как може да бъде анулирана фактура в месеца на издаването си, освен с поставяне на надпис анулирана върху копието /когато оригиналът е у длъжника, а същият отказва да я предаде и съответно отказва да сключи протокол по реда на чл.116 ЗДДС, за да се коригира грешката в същата, касаеща предмета на престиране, а именно записване на пивоварен ечемик, вместо пшеница, като престация, дължима по договор за търговска продажба; Обвързан ли е кредиторът с основанието, посочено от длъжника като основание на извършения в негова полза превод, ако кредиторът неколкократно е уведомил длъжника, че фактурата, посочена като основание за плащане, е анулирана.
Първата група въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството пред въззивния съд се е развило по правилата на чл.258 и сл. от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, поради което процесуалните действия на съда са съобразени с правилата на чл.269 ГПК. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение и по допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси, касаещи правилността на решението, е ограничен от посоченото в жалбата. К. – ответник в първоинстанционното производство, е обжалвал решението на първата инстанция с бланкетна въззивна жалба, съдържаща немотивирано общо оплакване за неправилност на решението поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради липсата на конкретни оплаквания в жалбата и с оглед ограничението на чл.269 ГПК въззивният съд не е имал правомощия да проверява служебно правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, нито задължение да извършва цялостна преценка на фактите и доказателствата по делото и да се произнася мотивирано в решението си по фактическите и правни доводи на страните, поддържани в първоинстанционното производство. В съответствие с правилата на чл.269 ГПК и чл.272 ГПК въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и отделно от това е формирал свои самостоятелни изводи по съществото на правния спор, като е приел, че от доказателствата по делото е установено възникването на правоотношение между страните по договор за продажба на пивоварен ечемик, авансово плащане на цената на ечемика от ищеца – купувач и неизпълнение на задължението на ответника – продавач за доставяне на уговореното количество ечемик, послужило като основание за разваляне на договора от купувача, както и че не е доказано твърдението на ответника за постигнато съгласие между страните за престиране на пшеница, вместо ечемик, и получаване на пшеницата от купувача. При тези мотиви на въззивния съд и като се има предвид бланкетния характер на въззивната жалба не би могло да се приеме, че изходът на въззивното производство е обусловен от разрешаване на поставените в изложението процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Не са от значение за изхода на въззивното производство и въпросите за доказателственото значение на записванията в счетоводните книги на търговеца – ищец, за погасителния ефект на изходящо от трето лице плащане и за изпълнението на дълг от трето лице, доколкото с бланкетната въззивна жалба съдът изобщо не е бил сезиран с относими към тези въпроси доводи и/или оплаквания. За изчерпателност следва да се отбележи, че поради бланкетното съдържание на въззивната жалба и произтичащото от чл.269 ГПК ограничение за служебна проверка на правилността на обжалваното решение при постановяване на обжалваното решение не е допуснато отклонение от сочената в изложението задължителна практика на ВКС в решение № 381/21.03.2012 г. по гр. д. № 756/2011 г. на І г. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 990/24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. на І г. о., решение № 11/30.03.2012 г. по гр. д. № 471/2011 г. на ІІ г. о., решение № 101/25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о.
Изходът на въззивното производство не е обусловен и от въпроса за обвързаността на въззивния съд от определението на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК в частта за отделяне на спорните и безспорни факти. Този въпрос е свързан с доклада по делото, но тъй като въззивната жалба не съдържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада от първата инстанция, според указанията в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, въззивният съд не е имал правомощия да проверява служебно дали първоинстанционният съд е процедирал правилно при отделяне на спорните от безспорните факти.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втората група въпроси, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите не са поставяни пред въззивния съд и съответно не са обсъждани от него в мотивите към обжалваното решение, което ги лишава от значимост за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това и двата въпроса са изведени от спецификата на спорното правоотношение и от фактите по конкретното дело, поради което имат значение само за правилното разрешаване на спора по делото, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1396/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
С отговора на касационната жалба ответникът по касация е поискал присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.06.2014 г., съдържащ уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. по посочена в договора банкова сметка. В договора е отбелязано, че възнаграждението е платено, но не са представени доказателства – преводно нареждане или друг банков документ, удостоверяващ плащането. Поради това и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 27.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 1396/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :