Определение №246 от 42149 по ч.пр. дело №2503/2503 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2503/2015 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246

София, 25.05.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2503/2015 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 328/06.10.2014 год. по ч.гр.дело № 265/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на М. Г. К.-П. и Л. П. П. против разпореждане от 13.05.2014 год. за издаване на изпълнителен лист по гр.дело № 2224/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
Недоволни от въззивното определение са М. Г. К.-П. ЕГН [ЕГН] и Л. П. П. ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат С. С., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат „че издаденият изпълнителен лист е процесуално недопустим като преждевременно издаден” тъй като е налице първата хипотеза на т.3 от чл.280, ал.1 ГПК поради неспазване на основните начала, от които съдът следва да се ръководи при разглеждане и решаване на делото – добросъвестност, законност, диспозитивно начало, състезателно начало, равенство пред закона, установяване на истината” чл.5,6,8,9 и 10 ГПК, при което твърдят, че „изпълнителното основание за издаване на изпълнителен лист по чл.404, ал.1 ГПК е невалидно”. Относно втората хипотеза на т.3 от чл.280 ГПК се поддържа, че „решението е пример за въвеждане на противоправна, порочна и корупционна съдебна практика” с оглед приложението на чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК, при което „едно предложение за преразглеждането на начина на призоваване на страните в един процес би обогатило правото и правоприлагането в РБългария”.
Жалбоподателите претендират и отмяна на решение № 99/09.04.2014 год. по гр.дело № 2224/2013 год. на Бургаския окръжен съд, което е първоинстанционно, респ. не подлежи на касационна проверка, вкл. наложените от ЧСИ Д. Н. възбрани, за което е предвиден друг ред на защита.
Ответницата по частната жалба Е. А. В., гражданска на Руската федерация, представлявана от адвокат Г. А. К. в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение на окръжния съд е годно изпълнително основание по чл.404, ал.1 ГПК. Взето е предвид, че препис от първоинстанционното решение е връчен на 15.04.2014 год. на особения представител адвокат С. А., което съгласно чл.45 ГПК се смята за лично връчване, от която дата според чл.259, ал.1 ГПК започва да тече двуседмичния срок за въззивно обжалване, изтекъл на 29.04.2014 год. съгласно правилото на чл.29, ал.4 ГПК. Отчетено е, че останалите въпроси за процесуалното им представителство по време на разглеждане на делото са неотносими към настоящото производство.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси за допустимост на касационното обжалване са неотносими към спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 328/06.10.2014 год. по в.ч.гр.дело № 265/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top