О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр.София, 28.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№436/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена от Я. Т. Г. и В. П. Г. частна жалба срещу определение №8/09.01.2018г. по т.д.№1523/17г. на ВКС,ТК, второ отделение,с което след отмяна на протоколно определение от 13.12.17г. за даване ход по същество е оставена без разглеждане молбата им за отмяна по реда на чл.47 и сл. З. на арбитражното решение по арб.д.№6748/16г. на АС“А. Ю.“ С. София. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на извода на ВКС за просрочване на молбата,като се твърди,че не им е връчвано арбитражното решение,а лицето, подписало се в известията за доставка като получател със задължение за предаване няма роднинска връзка с тях,като Г. и не живее на адреса,на който решението му е било изпратено.
Ответникът по частната жалба [фирма] е възразил срещу основателността й.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд,второ търговско отделение е отказал да допусне до разглеждане по реда на чл.47 и сл. З. арбитражното решение по арб.д.№6748/16г. на АС“А. Ю.“С. София с мотиви,че в приложеното към делото гр.д.№8404/16г. по описа на СГС /образувано по молба на [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение/ се съдържат представени в оригинал два броя известия за доставка на решението,извършена от куриерска фирма [фирма],в които е отразено доставянето на решението по арбитражното дело на адресите на молителите в [населено място],чрез получаването срещу подпис на пратките от лицето К. В., снаха, на 08.08.16г. Съставът на ВКС е приел така установеното връчване за редовно с оглед надлежната законова оторизация на фирмата за извършване на пощенски услуги и изразеното /чрез подпис/ в известията съгласие на подписалото се лице за приемане на пратките и, тъй като исковата молба за отмяна е депозирана на 30.05.17г. ,след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 З., е направил извод за нейната недопустимост.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 З. отмяна по реда на чл.47 и сл. З. на арбитражно решение може да се иска в тримесечен срок от деня,в който молителят е получил арбитражното решение. Преди да приеме молбата за отмяна за разглеждане по същество ВКС е задължен да провери нейната допустимост.Обуславящата допустимостта предпоставка /спазен преклузивен срок/ в случая не е налице. Няма основания да се приеме,че връчването на арбитражното решение на ищците е нередовно /с оглед на което да би могло да се заключи,че за тях не е започнал да тече срока по чл.48 ал.1 З. и съответно – не е бил изтекъл към датата на завеждането на молбата за отмяна/.Решението е изпратено до двамата молители на адресите им в [населено място],които самите те са посочили като актуални и в договора за кредит,и в исковата молба,и които са били определени от тях като адреси за призоваване,видно от арбитражното решение.Връчването е осъществено от куриерска фирма,която по силата на Закона за пощенските услуги разполага с правата да осъществява такива действия. Доставянето на пратките е удостоверено от неин служител с приложените към гр.д.№ 8404/16г. по описа на СГС известия,оформени с подпис на лице,което е било намерено на тези адреси и,което ги е приело със задължението да ги предаде на адресатите. Обстоятелството дали то се е намирало в посочената роднинска връзка с молителите, отричана от последните, не би могло да обоснове друг извод дори и при доказана липса на такава връзка,доколкото самите молители ангажират доказателства за съществуването на такова лице,живущо именно на адреса,на който е изпратено съобщението до Г. и то се е ангажирало с приемането и предаването на пратката, а от евентуалния факт на непредаването й биха могли да произтекат последици единствено свързани с пораждането на отговорността на това лице към молителите за причинените им от бездействието му вреди. Срокът за подаване на молбата по чл.47 З. за молителите е започнал да тече от датата,отбелязана в известията – 08.08.16г. и е изтекъл на 08.11.16г. Подаването й едва на 30.05.17г. прави молбата недопустима и поради това същата не подлежи на разглеждане.
Поддържаното в частната жалба възражение,че Г. не живее на адреса,на който му е изпратено арбитражното решение,не следва да бъде споделено,предвид това,че самият той в исковата молба е посочил като настоящ адрес адресът на връчването,а с представеното пред настоящия състав удостоверение за настоящ адрес е удостоверена промяна в същия едва от дата 15.01.2018г. /но не и към датата на връчване на решението/.
Определението на ВКС, ТК, II т.о. следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №8/09.01.2018г. по т.д.№1523/17г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.