6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
[населено място] ,14.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2313/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „ Шуменска заря„ против решение № 13/12.02.2018 г. по т.д.№ 10/2018 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 851/20.11.2017 г. по гр.д.№ 1564/2017 г. на Шуменски районен съд, в частта му , с която е отменено решение на Управителния съвет на Кооперацията, вписано в протокол № 12/20.05.2015 г., за приемане на Е. Н. Т. и Д. В. Р. за нови член-кооператори и за утвърждаване приемането им от Общото събрание на Кооперацията. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното и първоинстанционното решения, като постановени в разрив с диспозитивното начало в процеса, доколкото е разгледано основание за незаконосъобразност на атакуваното решение на УС, непредявено от ищците – произнасяне от непопълнен състав на УС , в нарушение на чл.29 ал.2 от Устава на Кооперацията. Касаторът се позовава на липса на постановено решение на УС, с посочените от ищците номер, дата и съдържание, с което обосновава недопустимост на претенцията, поради липса на правен интерес. Позовава се на липсата на мотиви във въззивното решение относно този им , въведен и с въззивната жалба довод, съставляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва и извода на съда, че взетите от непопълнен в съответствие с Устава състав на УС на Кооперацията , са незаконосъобразни, още повече , че противното същият съдебен състав е възприел с решение по т.д.№ 573/2013 г. на Шуменски окръжен съд, влязло в сила.
Ответните страни – Е. Ф. и Д. Ж. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищците са предявили срещу Кооперация „Шуменска заря” алтернативно съединени искове, за прогласяване нищожност на решение на УС на Кооперацията от 20.05.2015 г., за приемане на нови член кооператори, алтернативно – за отмяна на същото, като незаконосъобразно и противоречащо на Устава, на основание чл.58 ЗК. В исковата молба се сочи, че решенията от 20.05.2015 г. са взети от двама души, единият от които П. Г. – Председател на Кооперацията,ведно с члена на УС – С. П.. Тъй като решението за избора на П. Г. за Председател – на ОС от 12.05.2014 г. – е атакувано по реда на чл.58 ЗК, като по същия ред е атакувано и решение на ОС от 06.06.2014 г., за избор на още двама члена на УС, както и предвид постановена обезпечителна мярка по чл.61 ЗК – спиране изпълнението на решенията на ОС за избора на П. Г. за Председател на Кооперацията, както и на решението за избор на нови членове на УС, която обезпечителна мярка е била в сила към момента на вземане на атакуваните решения на УС, ищците считат, че независимо от вписването на П. Г. за Председател на кооперацията, имащо действие за трети добросъвестни лица, не и спрямо член-кооператорите, заседанието на УС е проведено и взело решения в противоречие със закона и Устава и конкретно – с чл.29 ал.3 от Устава, относим към необходимия за провеждането му кворум от 2/3 от членовете и без необходимото обикновено мнозинство за вземане на решенията, съгласно чл.29 ал.4 от Устава. Тъй като , съгласно чл.27 ал.1 от Устава, УС се състои от 3 до 11 члена, минимално необходимият кворум и мнозинство за вземане на решения предпоставя двама члена на УС, но такова качество, с оглед преждеизложеното, ищците отричат на П. Г.. В евентуалност, ако би се зачел за законосъобразен избора му за Председател на Кооперацията и като такъв – за Председател на УС, с равен глас за вземане на решенията на органа / чл.32а ал.1 от Устава /, ищците считат, че с това си качество Председателят на кооперацията участва извън състава на органа, предвиден в чл.27 ал.1 от Устава и следователно изискуемото мнозинство за вземане на решенията, при минимално предвидения състав от 3 души – членове на УС, би предпоставяло три, а не два гласа. На това основание се претендира отмяна на решенията, като противоречащи на Устава или алтернативно – прогласяването им за нищожни, ако посочените обстоятелства обуславят този порок на решенията. Уточнение на исковата молба – с молба вх.№ 133656/18.09.2017 г. – е направено по отношение на претенцията за прогласяване нищожност на решенията на УС от 20.05.2015 г., в която част производството е прекратено / претенцията е квалифицирана като предявена с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и поради това – недопустима /, а определението за това е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото произнасяне. Въз основа на преждеизложените обстоятелства исковата молба съдържа и довода, че атакуваното решение на УС „ не е взето от л е г и т и м н о избран председател и в п и с а н УС”.
За да уважи предявените активно субективно съединени искове по чл.58 от ЗК , първоинстанционният съд е приел, че ищците се позовават на незаконосъобразно свикване на УС от Председателя П. Г., а предвид оспорване избора и вписването му като Председател и член на УС – на невъзможността му да участва при вземане решенията на УС, който в конкретния случай / ако не се зачете участието на П. Г. / е заседавал с един единствен член. Съдът е приел, че междувременното отхвърляне на иска, за отмяна на решенията на ОС за избора му за Председател, както и на иска , атакуващ вписването му като Председател на Кооперацията, предпоставят законосъобразно участие на П. Г. при вземане на решенията от 20.05.2015 г., като член по право на УС / чл.26 ал.1 и ал.2 т.2 ЗК /. Независимо от формално наличния кворум и мнозинство за вземане на решенията , при минимално изискуемия от устава състав на УС от трима души, съдът е приел, че факта на неконституиран съгласно Устава УС / в п и с а н и в Търговския регистър само двама члена на УС / предпоставя противоуставност на взетите решения и основателност на иска по чл.58 ал.1 ЗК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по идентични съображения. Изрично е отрекъл недопустимост на същото, поради произнасяне на различни от визираните от ищците основания, доколкото исковата молба съдържала изричния довод за вземане решенията от непопълнен състав на УС / визирайки стр.4, раздел „правни аргументи„ обозначение „второ” /. Приел е, че при изначална липса на надлежно конституиран, съгласно Устава, състав на УС, вземаните от същия решения са незаконосъобразни, независимо дали формално удовлетворяват изискваното мнозинство на гласове, при минимално допустимия състав на УС от трима души, съгласно чл.27 ал.1 от Устава, какъвто не е бил налице.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът, вкл. във връзка с довода за недопустимост на решението, поради произнасяне по основания, невъведени от ищците в преклузивния за това срок, формулира и следните въпроси :
1/ Допустимо и валидно ли е съдебно решение, с което съдът не е разгледал иска на предявеното основание, респективно – когато се е произнесъл извън определения от страните спорен предмет и обхвата на търсената от ищеца защита ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитирана съдебна практика – решения по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС; 2/ Валидни и допустими ли са решения на УС на кооперация, когато са взети от състав, който не е попълнен съгласно Устава, но с гласовете на членове, достатъчни за формирането на кворум, както ако съставът на УС бе попълнен ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на част от предпоставките й – значение на отговора за точното приложение на закона. Сочи се и „очевидна неправилност„ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, по съображенията за неправилност изложени в касационната жалба, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първият от въпросите е относим към довода за недопустимост на въззивното и първоинстанционното решения и формулирането му, съответно обосноваването му с допълнителен селективен критерий , е излишно, предвид служебното задължение на съда да следи за тази недопустимост. Касаторът извежда същата от факта, че съдът е разширил заявените от ищците основания за незаконосъобразност и противоуставност на атакуваните решения – липса на кворум за провеждането на заседанието на УС и на необходимото мнозинство за вземане на решения от органа, съгласно чл.29 ал.3 и ал.4 вр. с чл.27 ал.1 от Устава – с довода за липса на конституиран в съответствие с Устава управителен орган.
Настоящият състав не споделя вероятна недопустимост на въззивното решение. Макар да е цитирал формално неотносима към разгледаното основание за незаконосъобразност част от исковата молба, съдът се е произнесъл по действително съществуващ в същата довод – изложен на стр.4 пар.1 изр. трето : невписан в съответствие с Устава и Закона за кооперациите / в този смисъл квалифициран от ищеца като „ легитимен „ / състав на УС на ответника .
Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като отговорът му пряко обуславя решаващия извод на въззивния съд , за основателност на иска по чл.58 ал.1 ЗК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя посочването на непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима за разрешаването на правния спор, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Такава правна норма не е посочена в изложението, нито изводима от касационната жалба. При това въпросът е намерил вече разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение – по т.д.№ 35/2012 г. на І т.о. на ВКС, без на настоящия състав да му е известно постановено друго, противоречащо му. Наличието на възможност за обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изключва приложимостта на такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
„Очевидната неправилност„, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че предложеното от страната обосноваване на „очевидната неправилност” – с доводите за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК – не кореспондира с никоя от преждеизложените възможности. Доколкото страната не е обосновала ”очевидната неправилност„, като изводима от мотивите на акта – поради установимо от същите неправилно приложение на правна норма или неприлагане на иначе приложима императивна правна норма или установимо от мотивите съществено процесуално нарушение, обусловило правния резултат, респ. установимо от мотивите несъобразяване с логичните последици на коментиран в тях и осъществил се в действителност факт, от естество да промени изхода на спора, нито е формулирала съответен на това касационен довод, хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК се явява неприложима. Цитираното по-горе разрешение в производство по чл.290 ГПК / т.д. № 35 / 2012 г. І т.о. ВКС / попада в обосноваването на различен от този по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК допълнителен селективен критерий и доколкото не се основава на пряко приложение на правна норма, а на тълкувателна дейност, при това на отделен съдебен състав, не би могло да обоснове „очевидна неправилност„.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/ 12.02.2018 г. по т.д.№ 10/2018 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря„ , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на всеки от касаторите – Е. Ф. и Д. Ж. – разноски за настоящото производство, в размер на 800 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
-+
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: