О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София.09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 153/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. П. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. М, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „А” с-в, от 03.07.2008г. по в.гр.д. № 2969/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 26 с-в, от 15.12.2006г. по гр.д. № 4721/2006г., с което е отхвърлен искът й против В. И. Г. за заплащане на сумата 1980 л., равностойността на 1 200 щ.д., заета по договор от 02.03.2001г., ведно с 4% лихва за минало време в размер на 120 лв., считано от 02.03.2001г. до предявяването на иска.
Ответницата по касация В. И. Г. от гр. С. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е приел претенцията за неоснователна поради това, че се иска заплащане на сума, различна от договорената. Сключеният договор за заем има за предмет сумата 1 200 щ.д. Съгласно чл. 240 ЗЗД заемателят следва да върне заетата сума – т. е. 1 200 щ.д. По делото не се твърди и не се представят доказателства впоследствие страните да са постигнали съгласие за промяна на задължението, въз основа на което дължимата сума следва да бъде заплатена в левовата равностойност на щатския долар към конкретна дата. Едностранното налагане на длъжника на задължение, каквото той не е поел, противоречи на диспозитивния характер на облигационните отношения. Освен това липсва законова причина за присъждане на вземането в български лева, тъй като щатският долар е редовно платежно средство в страната.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Е. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че по съществения материалноправен въпрос може ли да се претендира връщане на заем, даден в щатски долари, в левовата им равностойност, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на настоящия спор, тъй като съставлява решаващият мотив на съда за неоснователност на иска, и същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „А” с-в, от 03.07.2008г. по в.гр.д. № 2969/2007г.
Указва на жалбоподателката Е. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 42 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: