О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София 18.02.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4986 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Р. С. Г., чрез адв. В. Д. срещу решение от 24.04.2014 г. по гр.дело № 4099/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.10.11 г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 15339/08 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД на Р. С. Г. срещу С. Я. Д. и Ф. М. Д. за прогласяване на нищожност поради относителна симулативност на договор за покупко-продажба между Т. Ф. Н. и С. П. И. от една страна и С. Я. Д. и М. Т. Д. от друга страна, обективиран в нотариален акт № 19 по н.дело № 18/04 г. и е обезсилено решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 ЗН на Р. С. Г. срещу С. Я. Д. и Ф. М. Д. за възстановяване на запазена част от наследството на С. П. И., накърнено с дарение, прикрито с договор за покупко-продажба между Т. Ф. Н. и С. П. И. от една страна и С. Я. Д. и М. Т. Д. от друга страна, обективиран в нотариален акт № 19 по н.дело № 18/04 г., като недопустимо и е оставен без разглеждане иска.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. след като твърденията на свидетел по делото са били негови лични житейски предположения и той самият ги класифицира изрично като такива не създава ли това основания за съмнения по отношение на твърдените от него обстоятелства за плащане на процесната цена от страна на купувачите по процесната сделка? Не следва ли, за да се приеме за вярно твърдяното от него при тези условия обстоятелство, да бъде подкрепено то и от други доказателствени материали, 2. от значение ли е за делото това, че свидетелят С. е заел голяма парична сума на купувачите? Не трябва ли поради тази причина те да бъдат обсъждани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, 3. Правилно ли съдът е преценил, че представените доказателствени средства, а именно свидетелските показания на С. са относими по делото, 4. ответниците, които твърдят положителен факт – плащане на продажна цена по дадена сделка, носят ли при пълно и главно доказване доказателствената тежест да установят по безспорен начин, че изявлението им е вярно, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба С. Я. Д. и Ф. М. Д. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК-отм.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД и чл.30,ал.1 ЗН, последният предявен като евентуален.
От фактическа страна е прието, че С. П. И. е починал на 31.10.2006 г. и е оставил наследник по закон жалбоподателката-ищец Р. С. Г.. Прието е също, че жалбоподателката е подала молба вх.№ 8529/06.12.06 г. за приемане по опис на наследството на С. П. И. и е постановено решение от 25.01.07 г., обявено под № 5/09.02.07 г. за приемане на наследството по опис. Същото е вписано в специалната книга на съда под № 85/27.03.07 г. Решението е влязло в сила на 09.02.07 г.
Въззивният съд е приел, че на 23.01.2004 г. С. П. И. и Т. Ф. Н. продали на С. Я. Д. и М. Т. Д. недвижимия имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], Р.„Н.И.” С. с площ от 1250 кв.м., съставляващ УПИ V-8 в кв.11 по плана на [населено място] заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 30 кв.м. и вилна сграда със застроена площ от 44 кв.м. за сумата 3773.20 лв., която продавачите заявили, че са получили напълно от купувачите. Договорът е обективиран в ноакт № 19/2004 г. на нотариус при СРС и в същия изрично е отразено, че продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно правото на ползване върху имота.
Съдът е приел въз основа на писмо на Столична община, р-н „К. с.” № 9400-213/07 г., че Т. Ф. Н. и С. П. И. сключили брак на 05.09.76 г.
Прието е, че с нотариален акт № 84 по н.дело № 265/02 г. е оформен договор, с който Т. Ф. Н. дарила на дъщеря си С. Я. Д. собствен недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място], ж.к.”Н.-I ч.”, чл.146 със застроена площ от 63.08 кв.м., като дарителката си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
Съдът е приел, че с нотариален акт за дарение № 187 по н.дело № 17780/93 г. Т. Ф. Н. и С. П. И. дарили на дъщерята на Т. Н. – С. Я. Д. недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 99,50 кв.м., като дарителите си запазили правото на безвъзмездно ползване на имота заедно и поотделно, докато са живи.
Прието е също, че с нотариален акт № 45 по н.дело № 322/81 г. е сключен договор за замяна, с който С. П. И. е прехвърлил на И. Д. Й. и съпругата му В. Х. Й. апартамент, находящ се на 1-ви етаж в [населено място], [улица] със застроена площ от 37,98 кв.м. В замяна на прехвърления им имот И. Д. Й. и В. Х. Й. прехвърлили на С. П. И. дворно място от 1 250 кв.м., съставляващо парцел III-14 от кв.11. по плана на С., [населено място], заедно с жилищна сграда с площ от 30 кв.м.
Въз основа на заключение на СТЕ е прието, че пазарната стойност на вилната сграда към 30.10.06 г.е 34 400 лв., а на дворното място-44 000 лв., съответно към момента на изготвяне на ТЕ – 46 500 лв. и 73 350 лв.
С определение от 15.09.11 г. СРС е конституирал на основание чл.120 ГПК /отм./ Ф. М. Д. като ответник на мястото на починалия М. Т. Д..
От правна страна е прието, че според чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори и че твърденията на ищцата-сега жалбоподател са за наличие на относително симулативен договор за покупко-продажба, който прикрива дарение. Според въззивния съд относителна симулация е налице, когато волята на страните е да бъдат обвързани не от клаузите на явния договор, а по различен начин, че според чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Приел е, че не е установено по делото от събраните доказателства, че действителната уговорка между страните по договора, обективиран в нотариален акт № 19/04 г., е била за сключване на договор за дарение, а не за покупко-продажба. Според въззивния съд от събраните доказателства -показанията на свидетеля Спахийски е установено, че продавачите са получили цената на продадения имот. С оглед на това е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.26, ал.2,пр.5 ЗЗД.
Прието е също, че поради несбъдване на условието за разглеждане на евентуалния иск по чл.30, ал.1 ЗН същият следва да се остави без разглеждане.
С въззивното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26, ал.3, пр.5 ЗЗД. В частта, с която е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 ЗН първоинстанционното решение е обезсилено и производството в тази част е прекратено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени в п.1,2-ри и 3-ти от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че всеки от въпросите, поставени в п.1,2 и 3-ти от изложението касаят правилността на обжалваното въззивно решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези въпроси съдът ще обсъжда, ако бъде допуснато касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че посочените въпроси не са правни въпроси, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос от изложението. Същият касае приложното поле на чл.127,ал.1 ГПК/отм./. Според т.4-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Както се посочи правният въпрос касае приложението на текста на чл.127,ал.1 ГПК/отм./, който е ясен и пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна и обилна практика на ВКС. Според тази практика всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Страната, която носи доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи с тази практика на ВКС.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката Р. С. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.04.2014 г. по гр. дело № 4099/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 71274/10.06.2014 г., подадена от ищцата Р. С. Г., [населено място], [улица], чрез адв. В. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: