Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. София, 19.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1864/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Р. С. К. е обжалвала решение № 188 от 22.11.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Апелативен съд – В..
Ответниците Н. Я. К. и Я. Н. К. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – В. е потвърдил решение № 171 от 05.07.2013 г. по гр. дело № 19/2013 г. на Шуменски окръжен съд, с което е уважен предявения от Н. К. против Я. К. и Р. К. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот, апартамент в [населено място], предмет на нотариален акт № 80, нотариално дело № 557/06.10.2008 г., подробно описан в диспозитива на решението, като привиден, прикриващ договор за дарение и за обявяване за действителен на сключения между посочените по – горе страни договор за дарение на същия имот на основание чл. 17 ЗЗД. От фактическа страна въззивният съд е приел, че договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот е бил сключен между ищецът като продавач и сина му като купувач по време на брака на последния с втория ответник – Р. К. и последната не е участвала в сключването на сделката /обратно писмо /, с която страните по договора за продажба са се договорили, че продажбата е привидна и прикрива договор за дарение, като са декларирали, че продажната цена не е плащана, както и че действителната им воля и договора за дарение, чиито правила съобразно чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да се прилагат в отношенията им. Апелативният съд е приел също така, че Р. К. не е страна по сделката и по обратното писмо и макар същото писмо да няма достоверна дата, противопоставима на К., допустимо е съставянето му по време на продажбата, преди и след това. Апелативният съд е изложил правни изводи за това, че отношенията на К. с приобретателя по продажбата и неин съпруг са влошени, живеят разделено, поради което договорът за дарение е насочен срещу нея, това и придава качеството на трето лице, което може да оспорва с всички доказателствени средства симулацията. В следващите мотиви въззивният съд е приел, че посочените от ответницата К. свидетели не са доказали факта на плащане на цената на процесния имот и в тази връзка е обосновал извод, че оспорването е било проведено неуспешно. Решаващият извод на второинстанционния съд е, че относителната симулация на привидната сделка и действителността на прикритата сделка са доказани по делото, поради което искът е основателен.
С определение № 921 от 11.07.2014 г. по настоящето касационно дело е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос във връзка с твърдяната относителна симулация на процесната сделка, а именно обвързва ли обратното писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделка, за която се твърди, че е привидна, както и какво е качеството на този съпруг по сделката.
ВКС по поставения въпрос приема следното:
В решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС, състав на ГК, І о., както и в решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. са изложени правни разрешения, съгласно които обратният документ е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката диспозитивен писмен документ, съдържащ писмени изявления на страните, обективиращи симулативността на явната сделка и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор. В цитираните касационни решения тълкуването на чл. 17 ЗЗД в хипотезата, при която страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг е съвпадащо по съдържание относно противопоставимостта на обратния документ по отношение на съпруга, който не го е подписал, а именно, че неподписалия обратното писмо съпруг срещу когото е насочена сделката /прикрития договор/ не е обвързан от него. В съдебния акт по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е изложено по – нататък правно разрешение за начина, по който неучаствалия във възмездния договор за придобиване на недвижим имот съпруг, неподписал обратния документ може да реализира правозащитните си възражения за разкриване на симулацията, хипотеза която не е третирана в другото касационно решение, цитирано по-горе, в което е изследван общия въпрос за разликата между доказването на симулацията, когато обратния документ съдържа волеизявлението на една от страните по прикритата сделка и служи, като начало на писмено доказателство и когато съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка. В решението по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обосновано и правно разрешение, съгласно което, ако сделката /прикрития договор/ е насочена срещу неподписалия го и неучаствал в договора за придобиване на недвижим имот съпруг, като намалява имуществото му, макар обратният документ да отразява привидността на явната сделка и съдържанието на прикритата сделка, същият документ не лишава съпруга, който не е участвал в договора за придобиване на недвижимия имот от възможността да използва всички доказателства при доказването, респективно оспорването от негова страна на симулацията. Прието е още, че без значение е кога е съставен обратния документ – преди, след или заедно с явния договор. Тези съображения определят и положението на неподписалия обратния документ съпруг на страна, която може да доказва с всички доказателства оспорването на симулацията.
ВКС в настоящият си състав споделя изложените по – горе правни разрешения и с оглед на така извършеното тълкуване на чл. 17 ЗЗД приема следните съображения по съществото на касационната жалба:
Ишецът Н. К. и ответника Я. К., негов син са сключили на 06.10.2008 г. по време на брака на Я. К. с другия ответник Р. К. договор за покупко – продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], предмет на нотариален акт № 80, т. ІV, рег. № 18700, дело № 557/06.10.2008 г., подробно описан в същия акт на нотариус В. В. с рег. № 018 на НК и район на действие Шуменски районен съд. Съгласно условията на договора ищецът е продал на ответника Я. К. процесния имот за сумата 38 345.60 лв., като е запазил за себе си пожизнено вещно право на ползване. По делото е представен документ, двустранно подписан от страните по договора за продажба от същата дата, озаглавен „ОБРАТНО ПИСМО”, в който сочат, че договорът за покупко – продажба, предмет на цитирания нотариален акт е привиден и прикрива договор за дарение, излагат че Н. К. не е получавал от сина си Я. К. сумата 38 345.60 лв., посочена като продажна в нотариалния акт, а Я. К. не е плащал на баща си Н. К. тази сума, както и заявяват, че тяхната действителна воля е за договор за дарение, поради което и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД в отношенията между Н. К. и Я. К. следва да се прилагат правилата относно прикритото съглашение, а именно договор за дарение. Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба ответниците са били разделени не е било спорно. По делото пред първоинстанционния съд в съдебно заседание от 25.06.2013 г. са разпитани свидетели. В показанията си свидетелката Й. В. е посочила, че още дядото на Я. К. искал да дари имота на внука си, но не успял да стори това, поради което след смъртта му, бащата на Я. К. направил дарението. Другите свидетели, посочени от ответницата Р. К. – Н. Г. и М. В. са изложили, че съпрузите събирали пари от оборота на магазина и бащата на Р. К. им дал част, за да закупят имота в [населено място]. Свидетелката Г. е отразила в показанията си, че съпрузите не са коментирали пред нея, каква е сумата, но чувала да си говорят, че събират пари за апартамента, както и че ще вземат пари от бащата на съпругата, свидетелката не знаела дали такива пари са дадени. Другата свидетелка В. е казала, че по време на брака на ответниците , никога не било споменавано, как е придобит имота.
При тези данни ВКС в настоящия си състав приема, че обратният документ, съдържащ изявленията на страните с цитираното по – горе съдържание е насочен срещу неучаствалия в процесния договор за покупко – продажба и неподписал обратния документ съпруг – ответницата Р. К., поради което последната е имала възможността да оспори симулацията с всички доказателства. В случая от показанията на посочените от Р. К. свидетели, разгледани по – горе не се установяват правозащитните й възражения за това, че договорът за продажба е действителен, като цената е била заплатена съгласно официално удостовереното в него изявление на страните. Изводите на въззивния съд, че твърденията на ответницата не са доказани са обосновани и законосъобразни. Правилно апелативният съд е приел, че показанията на посочените от ответницата свидетели следва да се преценяват с оглед на тяхната заинтересованост. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид обстоятелствата, че М. В. е сестра на ответницата, а Н. Г., служителка в магазина на същата страна. Освен това от съдържанието на показанията на посочените свидетели не може да се направи обоснован извод за плащане на цената по договора за продажба, а и показанията им са лишени от конкретни данни за това, какви пари са били събрани от оборота на магазина и от бащата на ответницата, как, кога и на кого е заплатена цената на процесния имот. С оглед изложеното следва да се приеме за обоснован и законосъобразен извода на въззивния съд, че оспорването не е било проведено успешно от ответницата, респективно не е доказано, че процесният договор за продажба, предмет на посочения нотариален акт е нищожен, като привиден, прикриващ договор за дарение. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК. При този изход на делото и с оглед представения в съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК, съдържащи описание на разноските, направени в касационното производство, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014 г. са в размер на сумата 2362 лв. следва да се присъдят разноски на ответника по касация Н. К. в размер на сумата 2362 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на жалбоподателката е неоснователно, тъй като делото се характерезира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане в съдебното производство, а правната сложност произтича от съществените правни въпроси, разглеждани в спора. Възражението на жалбоподателката по чл. 78, ал. 5 ГПК не е подкрепено с доводи.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 22.11.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА Р. С. К. да заплати на Н. Я. К. разноски за касационното производство в размер на сумата 2362 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: