2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 150/2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 3964 от 18.04.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от процесуалния представител на В. С. С. – В. Т., с искане за допълване на определение № 138 от 28.03.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът по молбата – Т. Д. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 138 от 28.03.2018 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на В. С. С. срещу определение № 2668 от 10.11.2017 г. по в. ч. гр. дело № 2761/2017 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Съгласно императивната разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. В конкретния случай на жалбоподателя не се следват разноски, при този изход на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че при прекратяване на делото разноски се дължат на ответника по частната жалба, но тъй като в производството не е направено искане за присъждането им, то с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, такива не са му присъдени.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и втората кумулативно предвидена предпоставка не е налице, поради което адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуалния представител на жалбоподателя В. С. С. за производството по чл. 278, ал. 3 ГПК пред касационната инстанция не следва да се определя и присъжда.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3964 от 18.04.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от процесуалния представител на В. С. С. – В. Т., с искане за допълване на определение № 138 от 28.03.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: