Определение №247 от 28.2.2012 по гр. дело №969/969 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
С., 28.02. 2012 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 969 по описа за 2011 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. П. Г. чрез адв. В. Г. от АК – С. срещу въззивно решение от 21.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІVа гражданско отделение, постановено по гр.д. № 8376/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна А. „П. и.”, [населено място] с ЕИК[ЕИК], не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Я. П. Г. е предявил против А. „П. и.”, С. искове по чл. 344, ал. 1, от. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С въззивното решение исковете са отхвърлени.
Съдът установил, че Я. П. Г. заемал по трудов договор при А. „П. инфраструктура” длъжността „главен експерт”.
Според старото щатно разписание такава длъжност е съществувала в сектор „Финансов контрол на текущ ремонт и поддръжка”, отдел „Финансов контрол”. Бройките са били 4, като само едната била заета от Г.. С ново щатно разписание, утвърдено от председателя на управителния съвет в сила от 15.01.2010 г., е създадена нова дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” с отдели „Служебен контрол”, отдел „Правен и финансов контрол” и отдел „Мониторинг и оценка на риска”. За тях са предвидени длъжности „директор”, „началник”, „инспектор”, а длъжност „Главен/младши експерт” е предвидена само за сектор „Финансов контрол” при отдел „Правен и финансов контрол”. Съдът е съпоставил трудовите функции на старата и новосъздадената длъжност по разписаното в длъжностните характеристики за тях и като е ползвал заключение на съдебна експертиза, е направил извод, че новосъздадената длъжност включва както част от функциите на длъжностите в закритите сектори, така и нови задачи, съобразени с изискванията на Европейския съюз; предмета на трудовата дейност е със значително изменен характер на работа и с увеличен обем на правомощия. Въззивната инстанция е направила извод, че е налице реално съкращаване в щата, поради което и уволнението на това основание е законосъобразно. Прието е също така, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КК, защото са заличени всички бройки за длъжността, заемана от Г..
Повдигнати са следните въпроси:
Прилагането на чл. 328, ал. 2, предл. 2 КТ при реорганизация на предприятието, когато трудовите функции, изпълнявани от предишната длъжност продължават да се осъществяват от друго звено в предприятието, както и момента, в който новото щатно разписание влиза в сила.
Не се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 или т. 1 ГПК, но касаторът, се позовава на Р-1289-1995-ІІІ ГО и Р-1291-1995-ІІІ ГО относно предпоставките по чл. 328, ал. 2, предл. 2 КТ. Копия от съдебните актове не са представени, което е условие за доказване на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /срв. разясненията по ТР-1-2009-ОСГТК/.
Независимо от това, съдебният състав намира за нужно да посочи, че възприетото в цитираните две съдебни решения не противоречи на постановеното в обжалвания въззивен акт, а именно, че за да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение следва да е налице реално съкращаване в щата, извършено по съответния ред и от компетентния орган.
От друга страна, в настоящия казус съкращаването в щата не е чрез намаляване на бройките, а чрез трансформация на трудови функции от съществуваща длъжност в други, като възприетото от окръжния съд е в унисон със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК / например № 115 от 28.03.2011г.по гр.д.№ 1119/2010г.на ІV г.о., № 154 от 27.04.2011г.по гр.д.№ 1279/2010г.на ІІІг.о., № 184 от 2.06.2011г.по гр.д.№ 803/2010г.на ІV г.о.на ВКСР-184-2011-ІV ГО/.
Следващите въпроси, повдигнати в изложението, не са съобразени от касатора с тази възможна проявна форма на съкращаване на щата:
„Налице ли е нова длъжност, при положение, че към длъжностната характеристика се добавят нови задължения в следните случаи – тези задължения и до този момент са били изпълнявани от лицето, заемало длъжността;.при положение, че към съществуващата длъжност се добавят нови задължения, произтичащи от промени в компетентността на работодателя, като в същото време се запазват основните задължения по длъжностната характеристика”.
Без значение е дали новите трудови функции са били изпълнявани фактически от Г., защото съдът не се е произнасял по подобен факт. Няма никакво значение също така от какво са продиктувани промените в трудовите функции на длъжността – важното е такива промени да са факт. Съдът е установил количествена и качествена промяна, а несъгласието с неговото заключение, не е само по себе си основание за допускане на касационно обжалване; търдяната от касатора, но не възприета от съда фактическа обстановка, може да е в основата на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната има възможност при подобно несъгласие да постави, ако има въпроси /материално или процесуалноправни/. В случая такива не са повдигнати.
Не се нуждае от тълкуване и въпроса дали има промяна в длъжността, когато се запазват основните задължения по длъжностната характеристика от премахнатата длъжност, а и така поставен въпросът се явява неотносим, защото в случая, съдът е приел реално съкращаване поради трансформация – запазване на трудови функции, но и прибавяне на нови по съдържание към тези по старата длъжност.
По същите съображения, неотносим се явява въпроса „Фиктивно ли е съкращаването на щата, когато функциите след реорганизацията продължават да се осъществяват от звено с различно име и за осъществяването им са назначени повече хора, отколкото са осъществявали трудовите функции преди т.нар. съкращаване.” Съдът е установил не само запазване на основните трудови функции по старата длъжност, но и съчетаването с нови. При тази форма на съкращаване на длъжност, е без значение има ли и намаляване в борйките по щат.
„Към кой момент влиза в сила щатното разписание при положение, че промяната в щатното разписание е свързана и с промяна в структурата на работодателя – а/ при запазване на съществуващата длъжност и б/ при промяна на съществуващата длъжност.” Първата хипотеза е неотносима в случая, защото съдът е постановил нещо друго. Във всички случай на промяна в щатното разписание, обаче, е ясно и няма затруднения в правоприлагането, че такова изменение трябва да е налице към датата на уволнението, а е без значение дали към същата дата са започнали фактически да функционират новите структури, с които е свързана и промяната в щата от работодателя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 21.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІVа гражданско отделение, постановено по гр.д. № 8376/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top