О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 23.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 15.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 74/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
С оплаквания за неправилност С. С. С. от гр. П. е подал частна касационна жалба против определение № 3271/19.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3416/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на това са представени копия от определение № 1276/07.07.97 г. по гр. д. № 1497/96 год. на ВС V гр. о., определение № 15/08.01.01 год. по ч. гр. д. № 543/2000 год. на ВКС ІV гр. о. и определение № 406/16.11.2005 год. по ч. т. д. № 317/2005 год. на ВКС І т. о.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд оставя без уважение частна жалба вх. № 29034/12.12.2008 год. на С. С. С. от гр. П., подадена срещу определение № 319/21.11.2008 год. по гр. д. № 3349/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което молбата за обезсилване на временно удостоверение е върната и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд приема, че временното удостоверение е поименна ценна книга и то се прехвърля по реда на чл. 185 ал. ІІ ТЗ – чрез джиро, но само начинът на прехвърляне не е достатъчен критерии за приобщаване на временното удостоверение към групата на заповедните ценни книги. След като във временното удостоверение липсва отбелязване за джиросването му на трето лице, според въззивния съд, не е необходимо обезсилването на това временно удостоверение да стане по съдебен ред за да се издаде дубликат. ПОС приема, че временното удостоверение не представлява нито ценна книга на заповед, нито такава на приносител, и поради това не е налице предвидена в закона възможност за обезсилването му по съдебен ред.
Съгласно чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК. В процесния случай са налице предпоставките на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, тъй като възивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – с представените копия от определение № 1276/07.07.1997 год. по гр. д. № 1497/96 год. на ВС V гр. о., определение № 15/08.01.2001 год. по ч. гр. д. № 543/2000 год. на ВКС ІV гр. о. и определение № 406/16.11.2005 год. по ч. т. д. № 317/2005 год. на ВКС І т. о., се приема допустимостта на иска за обезсилване на временно удостоверение, поради което настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и частната жалба се разгледа по същество.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 167 ал. І ТЗ, срещу направените парични или непарични вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Временните удостоверения са само поименни и макар в ТЗ да не се посочва какво трябва да бъде съдържанието им, по принцип то трябва да съответствува на съдържанието на акцията и това е така, тъй като удостоверението се издава за да изпълнява нейните функции до момента на издаване на акциите. Временното удостоверение също като акцията е ценна книга от категорията на заповедните ценни книги и затова се прехвърля чрез джиро /вж. чл. 187 ал. ІІ ТЗ във вр. с чл. 185 ал. ІІ ТЗ/, а не чрез предаване както е при акциите на приносител съгласно чл. 185 ал. І ТЗ.
Съгласно чл. 560 ГПК, всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена. От разпоредбата на закона следва, че изброяването на ценните книги не е посочено изчерпателно, но като е употребил след думите запис на заповед и менителница израза “и други”, законът е имал предвид и други ценни книги, а такива ценни книги представляват временните удостоверения които заместват акциите до момента на тяхното издаване.
От горното следва, че временното удостоверение е от кръга на ценните книги за които е предвидена възможността да се иска обезсилването им по реда на чл. 560 ГПК, когато то е загубено или унищожено и по този начин притежателят му е лишен от владението върху него въпреки волята си.
Като е приел, че временното удостоверение не следва да се обезсилва по съдебен ред и, че искът по чл. 560 ГПК е процесуално недопустим, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт който следва да се отмени.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3271/19.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3416/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 3271/19.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3416/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 319/21.11.2008 год. по гр. д. № 3349/2008 год. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, за разглеждане по същество на молба вх. № 31768/20.11.2008 год. на С. С. С. от гр. П., предявена с правно основание чл. 560 ГПК за обезсилване на временно удостоверение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :