О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
С. 24.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1880 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя З., чрез процесуалния представител адвокат И. против определение № 305 от 23.02.2015г. по в.гр.д.№ 1011 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд, с което е спряно на основание чл.432 т.1 от ГПК изпълнението по изп.д.№ 20118310401307 по описа на ЧСИ Македонска до приключване на производството по гр.д.№ 10953/11г. на Р. с влязъл в сила акт. Счита постановения акт за недопустим поради неприложимост на общите искови правила / а на тези за заповедното производство/. Изразява становище, че правилата на чл.245 ал.2 от ГПК намират приложение за исковото, но не и за установителното производство, каквото е настоящето. Отделно счита, че ако се допуска спиране то следва да е само по отношение на единия от длъжниците С. А./спрямо която въззивния съд е счел иска за неоснователен/, но не и спрямо другия солидарен длъжник, който отговаря пред кредитора за вземането.Искането е за обезсилване като недопустим на постановения акт и алтернативно за отмяната му като неправилно в частта, в която е спрямо изцяло изпълнението.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от С. А. и С. А., чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорва нейната основателност. Счита, че не може да се изпълнява акт, който не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като процесът за установяване на вземането е висящ, при което положение задължително следва да се съобрази възможността да настъпят непоправими вреди от евентуалната продажба на единственото жилище на длъжниците. Акцентира на направените срещу вземането възражения за недееспособност на лицето, подписало задължението на неустойка и прекомерния й размер от 10% на месец, върху която се начислява и лихва без кредиторът да има статут на кредитно учреждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, доколкото е безспорно, че заповедното производство е двуинстанционно, а обжалваният акт е постановен от въззивния съд като исков съд, пред които е поискано спиране на предварителното изпълнение на акт, постановен в заповедното производство, намира обжалването за допустимо. След преценка на изложените в частната жалба доводи и данните по делото, обаче счита същата за неоснователна поради следното :
В производство по чл.422 от ГПК, след като е отменил частично постановения първоинстанционен акт и вместо това е постановил друг, с който изцяло е отхвърлил иска на [фирма] [населено място] против С. А., а против С. А. го е отхвърлил в размера за разликата над сумата 6 519.17лв. до 13 038.33лв., въззивнят съд по искане на С. А. е спрял на основание чл.432 т.1, във вр.с чл.245 ал.2 от ГПК, изпълнението по образуваното изпълнително дело въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл.417 т.3 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7475/11г. Съдът е мотивирал решението си за спиране с постановения от него акт за отмяна на обжалваното решение и направения извод за недължимост на вземането /изцяло по отношение на единия длъжник и частично по отношение на другия/.
Така постановеният акт е правилен.
Законодателят изрично е предвидил с чл.245 ал.2 от ГПК възможността съдът – по искане на длъжника, срещу когото е допуснато предварително изпълнение – да спре изпълнението при постановяване на отменително решение. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателя за неприложимост на посочената норма за установителното производство по чл.422 от ГПК, което е исково. В случая въззивният съд е постановил отменителен диспозитив спрямо двамата длъжници /изцяло за единия и частично за другия/, поради което правилно е спряно изпълнителното производство и по отношение на двамата, още повече че липсва яснота относно вида на поетото от тях задължение за връщане на заемната сума/ дали е солидарно или не, доколкото въззивният съд е приел, че не е солидарно/.
В случая следва да се съобрази и наведената от ответната страна възможност да настъпят непоправими вреди от предприемане на ефективно изпълнение, като се твърди че е възможна продажба на единственото жилище на длъжниците, което също съставлява самостоятелно основание по чл.245 ал.1,във вр.с чл.242 ал.1 т.3 от ГПК за спиране на изпълнителното производство съгласно чл.432 ал.1 т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 305 от 23.02.2015г. по в.гр.д.№ 1011 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.