О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
С., 29.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 343/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. Д., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 359 от 23.11.2015г. по в.гр.д. № 344/2015г., с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, № 96/25.03.2014г. по гр. д. № 1388/2013г. в частта, с която е уважен предявеният от Б. И. М. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за сумата 3 000 лв., отменено е същото решение в уважената част на иска за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв. и е отхвърлен в тази част, и е потвърдено в останалата отхвърлена част на иска.
Ответникът в [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника му адв. Д. Д. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че Б. И. М. е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжността “машинен оператор, обработка на кожи” в цех ”К.”. На 03.08.2012 г. претърпял трудова злополука при демонтаж на два неизправни водопроводни крана, разположени на височина три метра от пода, поради пропадане на работната площадка. Вследствие на падането ищецът получил счупване на укрепващ елемент на гръбначния стълб, поставен при операция на предишно заболяване – дискова херния, при която е осъществена стабилизация на лумбалния гръбнак. Травмата е засегнала зоната на поясните прешлени, но без увреждане на костни структури, а само на укрепващия елемент. В резултат на злополуката ищецът получил болки и ограничения на движенията в поясния сегмент на гръбначния стълб. На 17.08.2012 г. работодателят предоставил на ищеца 2 000 лв., които да използва за операция за смяна на счупените метални планки на гръбначния стълб, но сумата не била използвана за тази цел. Ищецът е бил в болничен отпуск 50 дни след злополуката и на лечение в периода от 07.07.2015 г. до 13.07.2015 г. за отстраняване по оперативен път на стабилизиращата система, като е изписан в добро общо състояние с препоръка за поставяне на нова стабилизационна система. При определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение съдът е съобразил, че ищецът не е получил увреждане на костни структури в зоната на поясните прешлени, а само на укрепващ елемент от стабилизационна система. Приел е, че болките и страданията, които търпи са последица както на съществуващото заболяване, така и от невъзможността фрактурираната стабилизационна система да изпълнява функциите си да обездвижва. Съобразил е указанията, дадени при първото касационно разглеждане на делото с решение № 97/26.05.2015 год. по гр.д. № 5783/2014 год. на ІІІ г.о. на ВКС, че по отношение на неимуществените вреди от трудова злополука приложимо е правилото на чл. 83 ал. 2 ЗЗД и е приел, че вината на пострадалия може да се състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи. В случай на нараняване, пострадалият следва да се грижи за своето лекуване. Също така негово задължение е да заплаща здравноосигурителните си вноски, при което ще му бъде гарантиран свободен достъп като на осигурено лице до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Съобразно обясненията на ищеца при повторното въззивно разглеждане на делото е приел, че същият не е изпитвал колебание пред опасностите на операцията и нейната болезненост и е желаел да се подложи на хирургична интервенция, но като причина да не го направи, изтъква липсата на средства. Приел е, че след като здравноосигурителните му права са били възстановени, неоправдано е бездействието на ищеца в продължение на три години да бъде свалена фрактурираната стабилизационна система. Хирургичната интервенция по отстраняване на системата е безплатна и би имала за последица отстраняване на болките и страданията от неправилното й функциониране, т.е. голяма част от вредите на ищеца са били предотвратими. Предвид обстоятелството, че болките и страданията, които ищецът търпи се дължат както на неизправността на системата и на съществуващото заболяване, така и на пасивното му поведение да избегне поне част от вредите, съдът е определил обезщетение в размер на 3 000 лв .
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси: ”Приложима ли е хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД при претърпени неимуществени вреди от работник или служител при трудова злополука”; „Липсата на парични средства за лечение и загубата на здравно-осигурителни права представлява ли бездействие и неполагане на грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД” и „съпрчиняване и наличие на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ ли е непредприемане на скъпоструващо лечение при положение, че пострадалото лице не разполага със средства за пълноценното му осъществяване”.
ВКС намира, че отговор на първия от поставените въпроси е даден с постановеното по настоящото дело при първото касационно обжалване решение № 97/26.05.2015 год. по гр.д. № 5783/2014 год. на ІІІ г.о. на ВКС, който е задължителен за въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, и е съобразен от същия съд. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса „следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД след злополуката”, а даденият от ВКС отговор е, че и при отговорността по чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществените вреди се прилага правилото на чл. 83, ал 2 ЗЗД, наричано в литературата „последваща вина на пострадалия”, която може да се състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи.
Останалите два въпроса съдържат условия, които не съответстват на мотивите на въззивния съд, поради което не са от значение за решаването на делото. В. съд не е намалил обезщетението за неимуществени вреди на основание разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, която е приложима при проявена груба небрежност, допринесла за настъпването на трудовата злополука, а разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е приложил поради това, че счупената при падането стабилизационна система е била отстранена едва три години след злополуката въпреки, че ищецът е възстановил здравно-осигурителните си права и операцията се поема от здравната каса.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 360 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 359 от 23.11.2015г. по в.гр.д. № 344/2015г.
ОСЪЖДА Б. И. М. от [населено място], да заплати на [фирма] [населено място], сумата 360 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: