О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1352 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. В. Н., чрез адв.М. П. срещу определение № 8/04.01.2018 г. по гр.дело № 2676/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № V-11/01.03.2017 г. по гр.дело № 21/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1711/07.11.2016 г. по гр.дело № 117/2015 г. на Бургаския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от касатора срещу ответника Военно формирование 32890-Б., като част от структурата на Министерство на отбраната [населено място] над сумата 146.97 лв. до пълния му размер от 13 587.78 лв. представляваща неплатено възнаграждение за положен труд, формирано от фактически отработеното служебно време над месечната продължителност съгласно чл.194,ал.1 ЗОВСРБ и за периода от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 28.23 лв. до 16 292.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху претендираната главница и за периода от време от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност.
Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че определението е в нарушение на чл.292 ГПК и на т.решение № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което отделните състави на ВКС, пред които същият въпрос, решаван противоречиво от ВКС е поставен впоследствие са задължени по реда на чл.292 ГПК да констатират наличието на противоречива практика, да предложат на съответното общо събрание да издаде тълкувателно решение за уеднаквяването й и да спрат производството по делото. Поддържа се тезата, че съдът е следвало да спре производството по делото, преди да вземе решение по допускане или недопускане на касационното обжалване, тъй като с разпореждане от 08.12.2017 г. на Председателя на ВКС и определение от 30.11.2017 г. по гр.дело № 910/2017 г. на IV г.о. на ВКС е образувано дело № 6/2017 г. за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.” Според жалбоподателя този въпрос е обуславящ спрямо повдигнатия правен спор по делото и за съдебния състав на ВКС съществува задължение да спре производството до приключване на тълкувателното дело. Искането е за отмяна на определението на състава на ВКС в посочената част и да се спре производството по делото до постановяване на т.решение по т.дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя в частната жалба и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С определение № 8/04.01.2018 г. по гр.дело № 2676/2017 г. на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. В. Н. в частта й относно решение № V-11/ 01.03.2017 г. по в. гр.дело № 21/2017 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора иск за сумата 1293 лв., представляваща разликата от неизплатено месечно възнаграждение в периода 12.05.2009 г.-31.12.2012 г., ведно с мораторна лихва от 547,50 лв. в периода 01.07.2009 г.-12.01.2015 г.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № V-11/ 01.03.2017 г. по в.гр.дело № 21/2017 г. на Окръжен съд-Бургас в останалите части както следва: в частта, с която е потвърдено решение № 1711/07.11.2016 г. по гр.дело № 117/2015 г. на Бургаския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от касатора срещу ответника Военно формирование 32890-Б., като част от структурата на Министерство на отбраната [населено място] над сумата 146.97 лв. до пълния размер от 13 587.78 лв. представляваща неплатено възнаграждение за положен труд, формирано от фактически отработеното служебно време над месечната продължителност съгласно чл.194,ал.1 ЗОВСРБ и за периода от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 28.23 лв. до 16 292.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху претендираната главница и за периода от време от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност.
С частната жалба се обжалва определението на състава на ВКС само в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд в посочената по-горе част. В частта, с която касационната жалба на Г. Н. е оставена без разглеждане определението на състава на ВКС е влязло в сила на 19.01.2018 г.
Съгласно разпоредбите на чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС подлежат определения, постановени от състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на състава на ВКС в частта, с която не е допуснато касационно обжалване не е от кръга на посочените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Осъществената правораздавателна дейност от ВКС с определението по чл. 288 ГПК, с което е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК е от такова естество, че не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали решението на Бургаския окръжен съд по в.гр.дело № 21/2017 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на предявените искове от касатора следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с обжалваното определение в указаната част да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване на тези определения не е предвидена от законодателя, нито същите имат преграждащо развитието на делото значение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба срещу определение № 8/04.01.2018 г. по гр.дело № 2676/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение от 01.03.2017 г. по в.гр.дело № 21/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело № 117/2015 г. на Бургаския районен съд в отхвърлената част на предявените искове от Г. Н. следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Доводите в частната жалба за неправилност на определението на състава на ВКС в обжалваната част са изцяло неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 1468/12.02.2018 г., подадена от Г. В. Н., чрез адв.М. П., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3 срещу определение № 8/04.01.2018 г. по гр.дело № 2676/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № V-11/01.03.2017 г. по гр.дело № 21/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1711/07.11.2016 г. по гр.дело № 117/2015 г. на Бургаския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от Г. В. Н. срещу ответника Военно формирование 32890-Б., като част от структурата на Министерство на отбраната [населено място] над сумата 146.97 лв. до пълния размер от 13 587.78 лв. представляваща неплатено възнаграждение за положен труд, формирано от фактически отработеното служебно време над месечната продължителност съгласно чл.194,ал.1 ЗОВСРБ и за периода от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 28.23 лв. до 16 292.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху претендираната главница и за периода от време от 01.09.2001 г. до 11.01.2012 г., като неоснователен, поради погасяване по давност и прекратява производството по делото в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: