О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София.09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 4 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 140/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Ц. от с. В., Общ. Ботевград, подадена от пълномощника му адв. П, срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 404 от 04.06.2008г. по в.гр.д. № 1277/2007г. в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 224, ал. 1 КТ срещу „Е” ЕООД гр. Б. за разликата над 2065,61 лв. до пълния размер 4642,40 лв.
Ответникът по касация „Е” ЕООД гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за разликата над 2065,61 лв. до пълния размер 4642,40 лв., въззивният съд е приел, че плащането по чл. 294, т. 7 КТ не е елемент от трудовото възнаграждение, което е база за изчисляване на претендираното обезщетение. Съгласно § 1 на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, основата, върху която се изчислява обезщетението е основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер. Плащането по чл. 294, т. 7 КТ макар да е имало постоянен характер, не представлява трудово възнаграждение, а добавка за задоволяване на социално-битови и културни потребности, и поради това не следва да се включва в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Счита, че по съществения материалноправен въпрос включва ли се възнаграждението по чл. 294, т. 7 КТ в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е налице противоречива съдебна практика, а освен това въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага съдебни решения от 06.11.2007г. по гр.д. № 632/2007г. на Софийски окръжен съд, от 26.10.2007г. по гр.д. № 937/2007г. на Софийски окръжен съд и от 26.11.2007г. по гр.д. № 816/2007г. на Софийски окръжен съд, в които е прието, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се включи и допълнителното възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ, предвид постоянния му характер.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на настоящия спор, тъй като съставлява решаващият мотив на съда за частична неоснователност на иска, и се решава противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд. Съгласно чл. 359 КТ касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 404 от 04.06.2008г. по в.гр.д. № 1277/2007г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: