2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 14.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1957 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 134 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 183/2010 г. на Г. окръжен съд е потвърдено решение № 148 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 142/2010 г. на С. районен съд, с което В. И. В. и О. Ц. Ш., двамата от[населено място] са лишени от родителски права над децата Д. О. Ш., родена на 08.12.2002 г., М. О. Ш., роден на 19.08.1999 г. и К. О. Ш., роден на 25.09.1996 година на основание чл. 132, ал.1 СК. В решението е прието, че с решение по н.о.х.д. № 3166/2009 г. на Плевенски районен съд, В. И. В. и О. Ц. Ш. са били признати за виновни в това, че в периода от месец януари до месец май 2009 г. са оставили малолетните си деца Д., М. и К. без надзор и достатъчно грижи и с това са създали опасност за тяхното физическо, душевно и морално развитите, с което са осъществили състава на престъпление по чл. 182, ал.1 НК. С решения по гр.д. № 264/2009 г. и № 5653/2009 г. на Плевенски районен съд, децата Д., М. и К. са били настанени в Д. за деца, лишени от родителска грижа,[населено място] за срок от една година. Родителите не са осигурили необходимите грижи, надзор и възпитание на малолетните си деца, а поведението им представлява опасност за личността и възпитанието на децата, поради което, с оглед интереса на децата, съдът е лишил родителите от права на основание чл. 132, ал.1 СК поради особено тежък случай по чл. 131 СК и поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка.
Касационна жалба против решението на Г. окръжен съд е постъпила от В. И. В. и О. Ц. Ш.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 132 СК и в частност при разрешаване на въпроса следва ли при преценката си за родителските качества съдът да се ръководи и от съществуващата емоционална връзка между родител и дете и полагат ли се преки грижи за децата и осигурява ли им се издръжка. Приложени са решение 12.09.2008 г. по гр.д. от 2008 г. На Я. районен съд; решение № 1422 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 4999/2007 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС; решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 557/2009 г. на В. районен съд; решение от 27.01.2010 г. по гр. № 2695/2009 г. на Казанлъшки районен съд и решение № 1965 от 28.11.2007 г. по гр.д. № 768/2007 г. на В. окръжен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с оглед точното прилагане на чл. 132 СК по въпроса: явява ли се особено тежък по смисъла на чл. 131, ал.1 СК случай, при който емоционалната връзка между родители и деца не е нарушена, а родителите полагат преки, непосредствени грижи за децата си и ги издържат.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Г. окръжен съд по гр.д. № 183/2010 г.
Доводът за наличие на противоречива практика при разрешаване на въпроса кои са критериите при преценката на съда за родителските качества и в частност от значение ли е съществуваща емоционална връзка между родител и дете, полагат ли се преки грижи за децата и осигурява ли им се издръжка, не е основателен. Както в приложените съдебни решения, така и в обжалвания съдебен акт, съдът се е ръководил от съвкупна преценка на всички обстоятелства от значение за интересите на децата, в т.ч. доколко родителите полагат грижи за децата си и осигуряват издръжката им и нарушена ли е емоционалната връзка между родител и дете. Съдът е приел, че родителите В. И. В. и О. Ц. Ш. трайно не полагат грижи за малолетните си деца въз основа на фактите, сочещи, че децата са били оставени без надзор и достатъчно грижи и с това е създадена опасност за тяхното физическо душевно и морално развитите – обстоятелства, установени както с влязлото в сила решение по н.о.х.д. № 3166/2009 г. на Плевенски районен съд, така и от приложените по делото социални доклади, полицейски сигнали и протоколи, съгласно които през 2009 година малолетните деца многократно са бягали от дома си, намирани от органи на полицията са били настанявани в съответните детски центрове; че децата многократно са се скитали в нощните часове сами из квартали на[населено място]; че са отказвали да се приберат в дома си поради упражнявано върху тях физическо насилие от бащата; че по отношение на бащата е открита процедура по ЗНЗ за настаняване в лечебно заведение; че здравословното състояние на децата налага полагането на засилени грижи, а оставянето им в семейството ги поставя пред реален риск за физическото им, нравствено и психическо развитие.
Въпросът явява ли се особено тежък по смисъла на чл. 131, ал.1 СК случай, при който родителят полагат преки, непосредствени грижи за децата си и ги издържа не е обуславящ изхода на делото. Извън обстоятелството, че повдигнатият въпрос смесва различни хипотези на чл. 132, ал.1 СК – на особено тежък случай по чл. 131 СК ( чл. 132, ал.1, т.1 СК), в който поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и случай на поведение, в което родителят трайно не полага дължимите грижи (чл. 132, ал.1, т.2 СК), то въпросът не е и обуславящ изхода на делото. Съдът е постановил лишаване от родителски права след констатация, че родителите В. В. и О. Ш., без основателна причина, трайно не са полагали дължимите грижи за децата си, нито са им предоставяли необходимата им цялостна издръжка.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът явява ли се особено тежък по смисъла на чл. 131, ал.1 СК случай, при който емоционалната връзка между родители и деца не е нарушена. Текстът на чл. 131, ал.1 СК е приложим във всички случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, независимо от съществуваща естествена емоционална привързаност между родител и дете, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 183/2010 г. на Г. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: