3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№248
С., 19.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 269 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. С. Г., Р. Г. К., Г. Н. Г., Я. Г. Н., Г. А. И., А. Б. Г., Г. Н. А. и А. Н. А. против определение № 100 от 27.12.2012 г., постановено по гр.д. № 620 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивното решение № 1509 от 7.12.2010 г. по гр.д. № 1290/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба С. Д. К. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а Д. Л. Т., Г. Т. Г., З. К. Н., А. К. А., Д. Г. М., М. Г. Я., Д. Т. Д., В. Г. Б., Ф. Д. Ц., Л. А. Д. и Б. Т. Б. не са изразили становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на касационния контрол е въззивното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от З. С. Г., Р. Г. К., Г. Н. Г., Я. Г. Н., Г. А. И., А. Б. Г., Г. А. и А. А. срещу: С. К. – за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите в три пълномощни; срещу С. К., Д. Т. Д. и Л. А. Д. – за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – гора с площ * дка в землището на [населено място], ПИ № *, предмет на нот.акт № */*г., поради липса на съгласие на продавачите; срещу Д. Т.Д. – за предаване владението върху гора с площ * дка, ПИ *; срещу С. К., В. Г.Б. и Б. Т.Б. – за прогласяване нищожността на договор за продажба на дворно място с площ * кв.м, ПИ № * кв.* по плана на [населено място], ведно с построената в него сграда и пристройка, предмет на нот.акт № */*г., поради липса на съгласие на продавачите; срещу В. Г.Б. и Б. Т.Б. – за предаване владението върху ПИ № * кв.* по плана на [населено място] и на изградените върху него сграда и пристройка, като данъчната оценка на процесните недвижими имоти е съответно: за ПИ * – 3346 лв. и за ПИ № * кв.* /общо с постройките в него/ – 2481.60 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обажалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Атакуваното определение е правилно..
Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Съдебното производство е образувано на 5.04.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая цената на всеки от предявените при условията на обективно и пасивно субективно съединяване искове се определя според правилото на чл.55, ал.1, б.”б”, съответно б.”г” ГПК /отм./ в размер на ? от данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на спора по предявените облигационни и вещни искове. Именно по този начин ищците са изчислили и посочили цена на всеки от исковете в молбата си от 5.06.2007 г. в размер 856.50 лв. по исковете, касаещи ПИ * и 620.40 лв. по исковете, касаещи ПИ № * кв.* и постройките в него, като спорове в срока по чл.56, ал.1 ГПК /отм./ по делото не са повдигани. Следователно цената на всеки от съединените искове е под определения в чл.280, ал.2 ГПК и правилно съставът на ВКС е констатирал, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустима.
Жалбоподателите следва да възстановят на С. Д. К. направените разноски в размер на 250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 27.12.2012 г., постановено по гр.д. № 620 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА З. С. Г., Р. Г. К., Г. Н. Г., Я. Г. Н., Г. А. И., А. Б. Г., Г. Н. А. и А. Н. А., съдебен адрес: [населено място], ул.”Д-р П.” №*, ет.*, офис * да заплатят на С. Д. К., [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* разноски за настоящото производство в размер на 250.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: