2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 02.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4632/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на А. З. В. и на М. В. В. срещу решение №995/25.04.2018г., постановено по в.гр.д. 3704/2017г. на САС, 2- състав, с което са отхвърлени исковете им по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба, поради неплащане на цената. Изложени са доводи, че необосновано е прието плащането на цената по договора за покупко- продажба, тъй като в нотариалния акт имало изявление само на купувача, че е платил цената, но не и на продавача и пълномощника му, че са я получили. Освен това въззивното производство се било развило без участието на М. В. в нарушение на съдопроизводствените правила. Искат отмяна на решението и уважаване на иска като подържат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и поради очевидна неправилност.
Ответникът по иска И. Б. В. е възразила в срока за отговор срещу допускането на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В изложението си касаторите поставят един и същи въпрос- „Дали се ползва с доказателствена сила нотариалният акт за действията, които не са извършени пред нотариуса?“
По този въпрос въззивният съд е приел следното: искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е предявен от ищците като наследници на продавача по договора Н. В. В., който на 01.12.2004г. е прехвърлил процесния недвижим имот апартамент №8 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с пълномощник на съпругата си. В договора за покупко-продажба е записано, че сумата по договора е изплатена изцяло и в брой на продавача, а след това е записано, че плащането е станало чрез пълномощника на продавача. Според въззивния съд в тази част нотариалният акт е частен писмен документ. Доколкото обаче не е оспорена представителната власт на пълномощника, чрез който продавача е участвал в нотариалното производство, а е бил оспорен само подписа на пълномощника, положен в края на сделката и по делото е установена автентичността на подписа, то се установява и авторството на правещия волеизявление от името на продавача. Освен този аргумент за отхвърляне на иска, въззивният съд се е обосновал и с направените от него изводи, че ищците не са доказали качеството си на наследници на продавача по сделката, както и от индицията за плащане, която следвала от неоспорването на факта на плащане за период от 10 години ( от 2004г. до датата на предявяване на иска през 2014г.).
По същия формулиран въпрос практиката на ВКС е трайно установена, а именно: изявлението в нотариален акт, че цената е получена има силата на частен свидетелстващ документ (р.№205/2014г. на ІІІ ГО).
Видно е, че същото е приел и въззивния съд, а именно, че изявлението за платената цена е частен документ. Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отхвърли иска обаче са други, а именно: ищците не доказват качеството си на наследници, не е оспорена представителната власт на пълномощника да получи цената и установеното косвено доказателство за платената цена, поради неоспорването на плащането в продължение на 10 години. По обуславящите изводи на въззивния съд, касаторите не са поставили правен въпрос, поради което не е налице общата предпоставка от основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.р.№1/2010г. на ОСГТК касаторът следва да формулира обуславящ правен въпрос- въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и отговорът на който има значение за изхода на делото. В случая поставеният от касаторите правен въпрос не е обуславящ, тъй като отговорът на въззивния съд съответства както на становището на касаторите, така и на практиката на ВКС, както и няма значение за изхода на делото.
Не се установява и предпоставката за допускане на касационно обжалване- очевидна неправилност. Последната е налице, когато въззивният съд е допуснал противоречие в мотивите си, свързани със съдопроизводствените правила или формираните фактически и правни изводи. В случая не се установява наличието на такова основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №995/25.04.2018г., постановено по в.гр.д. 3704/2017г. на САС, 2- състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: