7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 20.04.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1290 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. М. и Е. К. С.-Р. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, Първи граждански състав, постановено на 09.11.2015г. по в.гр.д.№1705/2015г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в установителната част на предявения от Х. А. М. по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. А. М. е собственик по силата на съставено в него полза нотариално завещание от 28.11.2007г. от С. М. М., починал на 26.03.2009г., на недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в [населено място], район С., във вътрешния блок с изложение към изток на пл.“П.Р.С.“№2, вх.Б, ет.4 и в частта, с която е потвърдено допълнително решение от 09.01.2015г. по гр.д.№4779/2009г. на СГС, с което е допълнено решение от 27.12.2012г. по същото дело, като е признато на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 ГПК за недоказано оспорване истинността на нотариално завещание №001, том I, рег.№2489, н.д.№013828.11.2007г. на нотариус Цв.С. относно подписа на завещателя С. М. М. и по касационна жалба на Х. А. М. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, Първи граждански състав, постановено на 09.11.2015г. по в.гр.д.№1705/2015г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлено искането за предаване владението на имота.
В изложението към подадената от Х. А. М. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
След като предмет на завещанието е конкретна вещ /апартамент/, т.е. касае се до частно правоприемство и заветникът се явява кредитор на наследството, то:
-след смъртта на наследодателя облагодетелстваният следва ли да поиска от наследниците по закон да му предадат владението на завещания апартамент;
-при отказ и оспорване на завета може ли облагодетелстваният сам да реализира правата си без да бъде обвинен в самоуправни действия, още повече, че апартаментът е заключен и обзаведен с движими вещи, собственост на наследниците;
-при наличие на диспозитив, с който заветникът е признат за собственик по установителен иск във връзка с чл.108 ЗС, това решение дава ли защита на собственика в пълна мяра, след като диспозитива по установителен иск не е изпълнително основание или следва да бъде уважен ревандикационният иск, за да може собственикът – заветник да реализира правата си в пълна мяра и бъде въведен във владение на собствения си апартамент по надлежен ред.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК С. К. М. и Е. К. С.-Р. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от Х. А. М. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В изложението към подадената от С. К. М. и Е. К. С. – Р. касационна жалба се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е извършил преценка дали нормата на чл.24, ал.2 ЗН е императивна и дали в случая тя не е нарушена, както и дали това не води до нищожност на завещанието с оглед изискването завещателният акт да бъде автентичен израз на волята на завещателя, не се е произнесъл по всички възражения и доводи, не е направил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и не е обсъдил всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Поставят въпроса дали възпроизвеждането на предварително написан текст не означава неспазването на изискването за устно изразяване на волята и не води до нищожност на нотариалното завещание. Въпросите, касаещи задължението на съда да се произнесе по всички възражения и доводи, за извърши преценка на правноревелантните факти и да обсъди събраните по делото доказателства са поставени във връзка с извода на съда за недоказаност на направеното оспорване на автентичността на завещанието и по-специално констатациите на експертите-графолози за наличие на две групи документи, представени като сравнителен материал и извода за несъответствие на подписа под завещанието с документите от първата група, включваща подписи в пенсионен картон, в заявление за издаване на международен паспорт и нотариални актове, както и изслушаните по делото експертизи за наличието на тремор и други нарушения на почерка на наследодателя.
По подадената от Х. А. М. касационна жалба съдът приема следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Х. А. М. е предявил срещу Н. И. М., М. И. Х., С. К. М. и Е. К. С. – Р. иск за предаване владението на недвижим имот с твърдението, че е придобил правото на собственост по силата на нотариално завещание от наследодателя С. С. М. от 27.11.2007г.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен в установителната си част. Прието е обаче, че събраните по делото доказателства сочат, че спорният имот не се намира във владение на ответниците, респ. във фактическа власт на някой от тях, поради което е отхвърлено искането за предаване на владението. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че в закона /чл.8, ал.4 ЗН/ не се предвижда презумпция, по силата на която да се приеме до установяване на противното, че наследниците по закон се явяват и владелци на включените в състава на наследственото имущество права на наследодателя, както и че владението като фактическо състояние подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а в настоящия не е спорно, че след смъртта на завещателя имотът не е бил във владение на неговите наследници по закон. Споделени са доводите на заветника, че за разлика от универсалните завещателни разпореждания при завета облагодетелстваният придобива качеството кредитор на наследството и в негова полза възниква право да иска предаване на владението върху имуществото, предмет на завета, което би могло успешно да се реализира както по отношение на наследниците по закон, така и спрямо трето лице, ако се окаже неудовлетворено притезателно право, подлежащо на принудително изпълнение /по иск по чл.108 ЗС нарушено субективно вещно право, включващо правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание/. Прието е обаче, че след като имотът не се намира във владението на ответниците, то предявеният по реда на чл.108 ЗС иск следва да бъде отхвърлен в осъдителната част.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения и особеностите на настоящия случай / имотът е запечатан от органите на МВР по повод разследване на причините за смъртта на наследодателя като не е установено тези органи да са оспорвали правата на заветника, респективно да са отказвали да предадат владението, което да налага намеса и оказване на съдействие от наследниците по закон/ следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване – не се твърди имотът да се е намирал във фактическата власт на наследниците по закон, които да отказват да я предадат на заветника, нито заветникът да е търсил тяхното съдействие за установяване на фактическата власт върху този имот; не се твърди третото лице, което е запечатало имота да оспорва правата на заветника, което да налага изпълнение от страна на наследниците по закон на задължението за предаване на вещта; не е налице спор между заветника и наследниците по закон по въпроса за упражняването на фактическата власт. Даденото от въззивния съд разрешение съответства и на тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в т.2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. – ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението на имота.
По подадената от С. К. М. и Е. К. С. – Р. касационна жаба съдът приема следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по едни от поставените въпроси, като съображенията за това са следните:
С. К. М. и Е. К. С. – Р. са оспорили предявения иск с твърдението, че нотариалното завещание е нищожно поради опорочена форма на валидност /не е изписано саморъчно пълното име на завещателя и на свидетелите, не е спазено изискването за записване на изразената устна воля на завещателя така, както е изявена, не е подадена писмена молба за започване на нотариалното производство/, както и че завещанието не е подписано от наследодателя.
С обжалваното решение е прието, че направеното оспорване на автентичността на завещанието / твърдението, че подписът, положен в графа „завещател“ не е на С. М. М./ не е доказано. Изложени са съображения, че нотариалното завещание като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда формална доказателствена сила по смисъла на чл.143 ГПК, поради което тежестта да докаже, че представеният документ е неавтентичен пада върху страната, която го е оспорила /С. К. и Е. С./. Посочено е, че експертите-графолози са разпределили използваните от тях образци от подписа и почерка на завещателя в две групи : първата, обхващаща експертни решения на ТЕЛК от 1999-2002г., жалба по гр.д.№10399/2005г., декларация за получен нотариален акт, пенсионен изплащателен картон, н.а.№10399/2007г., амбулаторен лист, н.а.№104/16.05.2005г., писмо до служба по вписванията от 16.05.2005г., заявление за издаване на документ за самоличност от 04.05.2005г., частна жалба от 24.03.2006г., разписка от 30.03.2006г., н.а. №10 от 09.02.2007г., разписка за получена нотариална покана от 08.11.2007г., декларация за получаване на нотариален акт след 11.2007г., разписка от 21.07.2009г., пенсионен картон от 16.07.2009г. и втората, включваща декларация за идентичност на лице с различни имена от 21.11.2007г., молба до ЧСИ от 12.10.2007г., разписка от 07.05.2007г., пълномощно и договор за правна защита от 15.05.2008г. , като според заключенията на експертите подписите, положени под „завещател“ в нотариалното завещание, молба за съставяне на завещание, адресирана до нотариуса и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и подписите, положени в документите, обособени във втората група, са изпълнени от едно и също лице, за разлика от подписите в документите от първата група, които се отличават с характерно нарушение /разграждане/ на писмено-двигателните навици, поради което е прието, че документите в двете групи са подписани от различни лица. Посочено е, че според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е изключено завещателят да е страдал от патологичен тремор на горните крайници, както и че не са налице заболявания, които да доведат до специфични патологични промени в почерка, а данните от графическите експертизи сочат единствено за наличие на възрастови нарушения в почерка от сенилен тип /старческо треперене/. Въз основа на становищата на експертите и на показанията на св.Д., който е присъствал при изготвяне на завещанието и е заявил, че завещателят е подписал завещанието след неговия прочит, е прието, че оспорването на автентичността на завещанието не е проведено успешно /най-вече с оглед показанията на свидетеля Д., потвърждаващ, че завещателят се е явил пред нотариуса лично и в присъствието на свидетеля е подписал завещанието.
Прието е, че е спазено изискването нотариалното завещание да се извърши от нотариуса в присъствието на двама свидетели, както и завещателят да изрази устно волята си пред нотариуса, поради което е прието, че няма основание да се приеме, че при написване на завещанието нотариусът не е възпроизвел точния смисъл на завещателното разпореждане, а именно завещателният акт да бъде автентичен израз на волята на завещателя.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички възражения и доводи, както и за извършването на преценка на правнорелевантните факти и за обсъждане на събраните по делото доказателства, поставени във връзка с извода на съда за недоказаност на направеното оспорване автентичността на завещанието и свързани с констатациите на експертите-графолози за наличие на две групи документи, представени като сравнителен материал и изслушаните експертизи за наличие на тремор и други нарушения на почерка на наследодателя, доколкото изводът на съда, че нотариалното завещание е подписано от завещателя е основан най-вече на показанията на свидетеля, потвърждаващ, че завещателят се е явил пред нотариуса лично и в присъствието на свидетеля е подписал завещанието. Този извод съответства на константната практика на съдилищата, че всички доказателства, касаещи осъществяването на определен спорен факт, следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност, както и че при оспорване автентичността на документ свидетелските показания са допустимо доказателствено средство.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма, в случая нормата на чл.24, ал.2 ЗН за изискванията за форма на нотариалното завещание с оглед данните за релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на свидетеля Д.. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед необходимостта да бъде извършена преценка дали в случая е приложимо тълкуването, дадено в т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на спазването на изискването за форма на нотариалното завещание.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.11.2015г. по в.гр.д.№1705/2015г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в установителната част на предявения от Х. А. М. по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск е признато за установено, че Х. А. М. е собственик по силата на съставено в негова полза нотариално завещание от 28.11.2007г. от С. М. М., починал на 26.03.2009г. на недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в [населено място], район „С.“, във вътрешния блок с изложение към изток на пл.“П.Р.С.“№2, вх.Б, ет.4 по подадената от С. К. М. и Е. К. С. – Р. касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 09.11.2012г. по в.гр.д.№1705/2015г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлено искането за предаване владението на имота по подадената от Х. А. М. касационна жалба.
Указва на касаторите С. К. М. и Е. К. С. – Р. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 290.18лв. и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: