О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 248/26.09.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3740 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 3096/ 06.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4444/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд след частична отмяна на определение № 19477/ 15.10.2015 г. по гр. д. № 8189/ 2015 г. на Софийски градски съд допуска обезпечение на частичните осъдителни искове на Й. С. Д. срещу С. Г. Т. с правна квалификация съответно чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 31 500 евро и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 6 473 евро чрез възбрана на един двустаен апартамент в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 98. 50 кв. м.
Определението обжалва С. Г. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: 1. Задължен ли е съдът, пред когото се разглежда молбата за допускане на обезпечение на иска, да изследва поотделно всяка от предпоставките на чл. 391 ГПК за неговото допускане и липсата на пречките по чл. 393 ГПК? и 2. Длъжен ли е молителят да обоснове обезпечителната нужда и какъв следва да е актът на въззивния съд, ако молителят е обосновал обезпечителната нужда за пръв път в частната си жалба срещу определението, с което първата инстанция е отхвърлила молбата именно поради недоказаност на нуждата от обезпечаване на иска?. Касаторът твърди, че и двата въпроса обосновават обжалваното определение, като за първия е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по втория – на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по частната касационна жалба Й. С. Д. не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира допустима. Предвидена е в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, доколкото има за предмет определение, с което въззивният съд отменя отказа на първоинстанционния съд и допуска обезпечение на висящите искове. Изхожда от легитимирана страна – ответникът по тях. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но и двата поставени въпроса не обосновават изводите на въззивния съд. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими, а представените към исковата молба писмени доказателства извеждат вероятната им основателност. Отказал е да допусне обезпечението поради това, че молителят е поискал постановяване на обезпечителна възбрана върху два апартамента на ответника (в [населено място] и в [населено място]), чиято обща стойност надхвърля сбора от цената на двата осъдителни иска.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния и е допуснал обезпечението безусловно (при основанието на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК) чрез постановяване на обезпечителна възбрана върху апартамента в [населено място]. А. за частичното потвърждаване на отказа на първоинстанционния съд (за постановяване на обезпечителна възбрана и върху апартамента в [населено място]) въззивният съд е намерил в това, че пазарната стойност на апартамента в [населено място] е достатъчна, за да удовлетвори обезпечителната нужда. Приел е, че действителната стойност на такъв апартамент е не по-ниска от общата цена на двата осъдителни иска – 37 973 евро. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че предявените искове са допустими, а представените към исковата молба писмени доказателства обосновават тяхната вероятна основателност.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросът, който обуславя обжалваното определение е, длъжен ли е съдът да отхвърли молбата за допускане на обезпечение, само защото общата стойност на имуществото по посочените от молителя няколко обезпечителни мерки надхвърля цената на осъдителния иск за парично притезание, респективно общата цена на осъдителните искове с предмет парични притезания. Такъв въпрос касаторът не повдига. Неговите два въпроса са различни и не обуславят изводите на въззивния съд. Следователно общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол е изключено. Излишно е да се обсъждат посочените две допълнителни (визираните в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК). За да бъде допусната касационната частна жалба за разглеждане, е необходимо кумулативно да съществуват предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК (изрично чл. 396, ал. 1, изр. 3 ГПК).
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3096/ 06.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4444/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.