О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 28.02. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 977 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Н. С. и П. М. С. чрез адв. П. Ч. от АК – Велико Т. срещу въззивно решение № 115/28.04.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 135/2011 г.
Излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна К. С. К. чрез адв. Д. В. Д. от АК – Велико Т. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като доводите му са срещу основателността на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд, като е потвърдил това на Великотърновския окръжен съд, е развалил до ? ид.ч. договора, с който К. С. К. и М. Н. К. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане жилищен имот с гараж на Н. Н. С. по време на брака му с П. М. С.. Приобретателите са осъдени да предадат на прехвърлителя владението върху идеалната част от имота, за който договорът е развален.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се твърди, че във въззивното решение са допуснати съществени фактически грешки, което е оплакване за неправилност и не е основание за допускане на касационно обжалване. Ако при формиране на фактическите изводи съдът е допуснал конкретни нарушения на съдопроизводствените правила или пък неточно е приложил закона, то следва да е ясно какви правни проблеми се поставят – по тях съдът се е произнесъл, за да достигне до съответното фактическо заключение.
Известно е, че вътрешното убеждение на въззивния съд не подлежи на проверка от касационната инстанция, а само начина, по който то е формирано – дали са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание.
В случая, касаторите сочат отделни части от изречения от мотивировъчната част на въззивния акт, които не си противоречат едно на друго, нито на крайнините правни изводи на съда, съответно на постановения резултат. Следва да е ясно, че сами Н. и П. С. признават, че отношенията им с ищеца К. К. са обтегнати и след образуване на делото той отблъсква и не приема контактите и създава конфликти; обясняват поведението му с характеровите особености на личността му. Следователно, най-малко за времето на процеса, няма престиране на грижи и издръжка спрямо К. К. него поради неприемането й. Без значение е дали и за време от преди това отношенията между страните са били същите, защото в практиката не съществува колебание по въпроса, че приобретателите по договор, с който се прехвърля вещ срещу издръжка и гледане я дължат непрекъснато и ежедневно; забавата на кредитора ги освобождава само, ако са трансформирали натуралното задължение в парично.
Не се нуждае от тълкуване поставения въпрос «Как следва да се трансформира задължението за издръжка и кледане в парично, след като поемателите са изправени пред обективна невъзможност да дават парични средства?». Законът е ясен – липсата на пари не освобождава длъжника от задължението да изпълни. Следователно, липсата на пари, не освобождава и приобретателите по алеаторния договор да престират по него, а при забава на кредитора, да трансформират задължението в парично.
Въпросът «Следва ли умишленото виновно поведение на прехвърлителя да доведе до разваляне на договора без вина на поемателите?» също не се нуждае от тълкуване. Всяко едно поведение, независимо от мотивите и субективното отношение на кредитора, което води до невъзможност на длъжника да изпълни, е форма на забава на кредитора. Както стана вече ясно, а и няма съмнение както в теорията, така и в съдебната практика, в подобен случай на неоказано съдействие от кредитора по алеаторния договор, длъжника може да се освободи от отговорност, само ако трансформира в парично задължението си. Отговорността на длъжника е обективна, тя се следва от договорното отношение и няма значение дали сам длъжникът с поведението си е предизвикал забавата у кредитора.
Приложеното от касаторите ТР 96-1966-ОСГК не сочи на противоречиво разрешаване на повдигнатите въпроси, а напротив, в унисон е с разрешението на въззивния съд.
В Р-53-2010-ІV ГО ВКС съдът е разгледал случай на забава на кредитора – прехвърлител по алеторен договор, но не е развалил сделката, защото е установил, че приобретателят не е престанал да изпълнява задължението да дава издръжка, а относно задължението за гледане е поискал то да се трансформира с нарочен иск.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 115/28.04.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 135/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: