О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 29.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4131/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. С. Б.,чрез пълномощници адв. Д. П. и адв.С. А. срещу решение № 95/06.06.2016 г. по гр.д.№167/2016 г. на Апелативен съд-В., ГД, ІІ състав.
Касаторката поддържа оплакване, че неправилно не е уважено правоизключващото й възражение ,че сградите, построени в дворното място не са собственост на ЕТ, а представляват СИО. Намира за неправилни изводите на въззивния съд, че е налице възражение за принос по чл.29 СК , че влагането на лични средства не поражда вещни права, а следва да се приложи разпоредбата на чл.92 ЗС. Иска се отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Поставят се въпросите:
-Във връзка с приетото в ТР № 44/18.05.1971 г. на ОСГК и в т.ІV на ППВС № 5/31.10.1972 г. следва ли да се приеме,че същото е приложимо в случай, когато земята е собственост на ЕТ на единия съпруг,но за построената в него сграда е издадено разрешително за строеж на същия съпруг,но в качеството му на физическо лице, по време на брака,когато същото притежава и качеството на съпруг и строителството на сградата е реализирано по време на брака със средства на двамата съпрузи.
-Допустимо ли е да се прилага презумпцията по чл.92 ЗС в отношенията между съпрузите, по отношение на сграда, построена през време на брака с общи средства върху земя, собственост на ЕТ на съпруга, когато след влязло в сила решение за развод, съпругата по осъдителен иск по чл.155 ал.2 ЗЗД предявен срещу нея от съпруга, собственик на ЕТ/заличено/ се е позовала на презумпцията по чл.19 СК /отм./,въведена с възражение, като правоизключващо обстоятелство и същата не е оборена от съпруга;
-Следва ли да се установява дали придобитото от съпруга –ЕТ е в резултат на неговата търговска дейност.
Касаторката изтъква, че по направеното от нея правоизключващо възражение не е разпределена правилно доказателствената тежест и че ищецът е следвало да обори наличието на презумптивните предпоставки по чл.19 ал.3 СК /отм./. Напротив, в нейна тежест е поставено доказването,че той не е собственик на имота, даден в обезпечение. Намира,че неправилно са приложени постановките , дадени с ТР № 2/2001 г. на ОСГК,според които презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК /отм./ се изключва за придобиването по време на брака на ЕТ, когато то е резултат на упражнявана търговска дейност и е включено в търговското предприятие. В спора не е изследвано дали придобитото е резултат на търговската дейност на ЕТ, направени са изводи без установяване на спорните обстоятелства и е приложена презумпцията на чл.92 ЗС, като неправилно правоизключващото й възражение е квалифицирано по чл.29 СК/отм./ Намира тези изводи за противоречащи на ТР № 44/ 18.05.1971 г. на ОСГК, според което построената по време на брака сграда върху парцел, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредявано право на строеж в полза на другия съпруг, е СИО. Не е зачетена и създадената сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр.д.№ 6169/ 2006 г. на Районен съд-Варна, 17 състав, в което по отношение на сградата е прието, че е приложима презумпцията на чл.19 СК /отм./ Относно неправилната квалификация на възражението се позовава на решение по т.д.№516/2009 г., ІІ т.о., съдържащо разрешението,че правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд.
Ответникът по касационната жалба Е. К. Д. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Й. Ч., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 243/28.05.2015 г. по гр.д.№ 60/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което касаторката е осъдена да заплати на ищеца сумата 116 396,35 лв.,представляваща половината от погасеното от него в качеството му на ипотекарен гарант задължение в общ размер от 232 792,70 лв., което тя е поела като солидарен длъжник в режим на СИО по договор за заем от 15.12.2004 г., обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 85, т.V, рег.№605, д.№ 885/2004 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2015 г. до окончателното плащане. Приел е, че е сезиран с иск по чл.155 ал.2 вр.чл.143 ал.1 ЗЗД. В качеството му на [фирма] ищецът-ответник по касационната жалба в настоящото производство, ипотекирал притежаван от него недвижим имот за обезпечаване на солидарно поет от страните като физически лица дълг към [фирма] в размер на 170 000 лв., с уговорена лихва.Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист за вземането си и по образувано изпълнително дело ипотекираният имот бил изнесен на публична продажба. Същият включва дворно място от 221 кв.м., намиращо се в [населено място] и построена в него до първи етап жилищна триетажна сграда.За купувач бил обявен взискателят за сумата 321 920 лв. Според протокола за разпределение от 27.07.2009 г., влязъл в сила на 25.01.2011 г., от предложената цена е приспаднато вземането на взискателя –купувач и е определена сума за внасяне в размер на 156 597,36 лв.,която впоследствие е намалена на 91 961,08 лв., поради присъединяване на други изпълнителни листи , натрупване на лихви и разноски. След внасяне на посочената сума от взискателя, е издадено постановление за възлагане на имота от 22.03.2011г., влязло в сила на 29.06.2011 г. Въззивният съд е направил извод,че с това е завършен фактическия състав на проведената публична продажба и от този момент изпълнилият дълга ипотекарен гарант се е суброгирал в правата на кредитора срещу другия длъжник. Изпълнителното производство продължило при друг ЧСИ,който постановил, че за вземанията по изпълнителните листи срещу двамата солидарни длъжници е изплатена сумата 230 883,72 лв., като припадащата част на касаторката е в размер на половината от тази сума. Въззивният съд е приел,че тя се е обогатила чрез изпълнението до размера на тази част, като лично и солидарно задължена по главния дълг.Ищецът встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размера на регресните си права, които включват съответната част от главницата, лихвата и разноските. Намерил е за неоснователно възражението на касаторката,че има принос в придобиването на имота, защото влагането на лични средства не поражда вещни права за нея и не променя факта на притежание на правото на собственост от ищеца .Също за неоснователно е намерил възражението,че увеличаването на дълга е предизвикано от ищеца, който обжалвал действията на съдебния изпълнител и така производството се удължило и се натрупали допълнително лихви и разноски.Неговото поведение не може да се определи като противоправно,защото е действал в защита на свои законни права и интереси.Направил е извод за неоснователност на възражението за прихващане със сумата 5000 лв. платена от касаторката на кредитора, тъй като ищецът не участвал в това споразумание и сумата послужила за уреждане отношенията между кредитора и други ипотекарни гаранти. За неоснователно е намерено и възражението за погасяване на иска по давност,тъй като постановлението за разпределение от 27.07.2009 г. не определя момента, от който задължението е изпълнено.Меродавен е моментът на извършване на плащането и приключване на производството с издаване на постановлението за възлагане от 22.03.2011 г., влязло в сила на 29.06.2011г., а искът е предявен на 19.05.2015 г.Въззивният съд е отказал да уважи искане на касаторката,направено с въззивната жалба за събиране на доказателства относно произхода на средствата за построяване на сградата, поради ограниченията,предвидени в чл. 164 ал.1 т.3 ГПК.
С отговора на исковата молба касаторката е възразила,че по силата на разрешение за строеж, издадено на името на ищеца като физическо лице, в дворното място е построена сграда на три етажа.Изграждането е осъществено по време на брака с общи семейни средства и същата не е включена в предприятието на [фирма]. Посочила е и че придобиването на сградата в режим на СИО е признато в мотивите на решение по гр.д.№6169/2006 г. на В. по иск предявен от нея срещу ЕТ ,с правно основание чл.29 СК/отм./
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Първият поставен от касаторката въпрос не изпълнява критериите за общо основание за допустимост. Според постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК той трябва да произтича от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора.Във въззивното решение не е обсъждана приложимостта на цитираната задължителна съдебна практика, когато земята е собственост на ЕТ на единия съпруг. Същото се отнася и за частта от втория въпрос, относно приложимостта на презумпцията по чл.92 ЗС в отношенията между съпрузите. Той е обсъден в мотивите на първоинстанционното решение, но предмет на селекция за допустимост на касационно обжалване е въззивното решение, в което не се съдържа препращане.Поставянето на проблеми,които касаторът счита за важни, но относно които не са формирани мотиви в обжалвания съдебен акт, не може да доведе до обосноваване на общо основание .Втората част от втория въпрос, обединена с третия въпрос могат да позволят преценката им като общо основание за допустимост. Конкретизиран, от съда, в съответствие с разрешенията, съдържащи се в цитираното ТР- т.1, той ще придобие следния вид:
– допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга- ЕТ е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на ЕТ върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда.
Касаторката поддържа,че изводите на въззивния съд са в противоречие с ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк.д.№2/2001 г. на ОСГК и ППВС № 5/31.10.1972 г. на ППВС- т.ІV.Следва касационното обжалване да бъде допуснато с оглед разпоредбата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/06.06.2016 г. по гр.д.№ 167/2016 г. на Апелативен съд-В., ГД, ІІ състав.
УКАЗВА на Л. С. Б. да заплати по сметка на ВКС сумата 2 327,93 лв. държавна такса и да представи писмен документ за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с предупреждение, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната и производството по делото-прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: