О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №6510/2013 година
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], кв. Д., за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №22466/2006 год. на Софийски районен съд , І г.о. , 44 състав, потвърдено с решението по гр.д. № 326/2009 год. на Софийски градски съд , ІV състав.
С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от К. И. Б. от [населено място] срещу Д. Т. Ж. [населено място] иск с пр. осн. чл. 73, ал.1 ЗННД във вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД предявен като частичен в размер на 400 лв. от общ размер от 200 000 лв., претендирани като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от неизпълнение на служебните задължения на ответника при заверяване на представените от Д. З. З. на 21.10.2003 год. документи , а именно: протокол от 03.12.2002 год., протокол от 18.02.2003 год. и решение №17 на В..
Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 и 2 ГПК и иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Ответникът по молбата Д. Т. Ж. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК е процесуално недопустима.
Допустимостта на молбата за отмяна се определя от наведените в нея обстоятелства, относими към фактическите състави на чл. 303 ГПК – като лимитивно установен законов регламент на този извънреден способ за контрол върху съдебните актове. Основанията (основанието), на които се иска отмяна, следва да се изложат точно и да се мотивират – чл. 306, ал. 1 ГПК. В случая в подадената молба за отмяна в титулната й част формално се сочи чл.303 ал.1 т.1 – нови обстоятелства и нови доказателства, и чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но в обстоятелствената част на молбата не са посочени никакви обстоятелства, които да могат да бъдат квалифицирани в хипотезиса на тези правни норми.
Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за конкретния правен спор, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
В молбата си молителят не излага мотивирани основания за отмяна на акта на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК – не сочи нито нови обстоятелства, нито нови доказателства, които да са във връзка с предмета на конкретния правен спор. С молбата са представени множество писмени доказателства , които обаче нямат отношение към спора, който е бил предмет на разглеждане с влязлото в сила решение. Същевременно в молбата не се съдържат никакви нови обстоятелства, които имат отношение, респ. значение за решаването на спора, а се релевират доводи и се представят доказателства за установяване на извършени престъпни действия спрямо него от съдии, които са се произнасяли по различни дела с негово участие като страна. Последните нямат никаква връзка с правния спор, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска.
Молителят не излага и обстоятелства, които да могат да бъдат квалифицирани в хипотезиса на втората поддържана правна норма – чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага излагане на доводи свързани с установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението – предмет на отмяната, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на същото дело. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК. В случая молителят не излага никакви твърдения, които да са относими към нормата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което тя следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ молбата на К. И. Б. от [населено място], кв. Д., с вх.№1031165/09.08.2013г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. №22466/2006 год. на Софийски районен съд , І г.о. , 44 състав, потвърдено с решението по гр.д. № 326/2009 год. на Софийски градски съд , ІV състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: