1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
гр. София,02.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 6 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. сл. 413 ал.2 от ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. П.-Б. в качеството и на [фирма]-гр.София чрез процесуалния пълномощник срещу определение № 9328 от 24.06.2010 г. по ч.гр.дело №6265/2010г. на Софийски градски окръжен съд, с което се отменя разпореждане от 24.03.10 на СРС, 75 с-в по гр.д. № 11762/10 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417ал.1, т.3 от ГПК за сумата от 2 365 лева-главница, договорна лихва и законната лихва срещу Л. П. К. с Е.: [ЕГН] и обезсилва издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Ответникът по касационната частна жалба Л. К. оспорва същата.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт не се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК въз основа на договор за покупко-продажба на движими веищи с нот. заверка на подписите, по който ответникът в заповедното производство Л. К. не се явява страна-купувач, а такъв се явява И. К. изрично посочена в самия договор като такава. При това положение документът по т.3 на чл.417 ГПК се явява нередовен от външна страна, тъй като не удостоверява твърдяното вземане на заявителя в заповедното производство срещу посочения в заявлението длъжник Л. К., а спрямо друго лице: И. К..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана вобжалвания акт . Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а излага оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост . Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. В случая от страна на жалбоподателя не се сочат и допълнителни основания за това.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9328 от 24.06.2010 г. по ч.гр.дело №6265/2010г. на Софийски градски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.