4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№248
С.,03.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 79/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу определение № 249 от 19.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 663/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5329 от 28.07.2011 г. по ч. гр. д. № 2051/2011 г. на Хасковски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено подаденото от Държавен фонд „Земеделие” заявление вх. № 12120/30.06.2011 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу С. Н. Д. за сумата 24 813.65 лв., от които 24 446 лв. – главница, и 367.65 – лихва от 08.05.2011 г. до 29.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2011 г. и разноски за заповедното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като навежда оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че представеният със заявлението документ, наименован „извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ „Земеделие” за предоставяне на субсидия по ПРСР 2007-2013 г.”, не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение задължение на посочения длъжник. Поддържа, че този извод не съответства на разпоредбите на чл.27, ал.2 ЗПЗП, чл.417, т.2 ГПК и ЗСч., които не въвеждат специални изисквания извлечението да отразява хронологично счетоводните операции във връзка с предоставените на длъжника субсидии.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпросът за необходимите реквизити, които трябва да притежава извлечението по чл.27, ал.2 ЗПЗП като документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, за да е редовно и да удостоверява изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение задължение на длъжника в заповедното производство. Частният жалбоподател твърди, че въпросът е решен от въззвния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения – определение № 394/30.05.2011 г. по ч. т. д. № 361/2011 г. на І т. о., определение № 968/23.12.2010 г. по ч. т. д. № 851/2010 г. на І т. о., определение № 295/23.04.2010 г. по ч. т. д. № 894/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 690/13.11.2009 г. по ч. т. д. № 604/2009 г. на ІІ т. о. Алтернативно се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като представя определения на други въззвни съдилища, в които – според него, е дадено различно разрешение на релевантния правен въпрос.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на Държавен фонд „Земеделие”, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Н. Д. за сумите 24 446 лв. – главница, и 367.65 лв. – лихви за забава, ведно със законни лихви и разноски. В заявлението е посочено, че сумата 24 446 лв. представлява предоставена на длъжника субсидия по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. по договор № 26/112/06007 от 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, която подлежи на връщане на основание чл.34 ЗЗД поради констатирана след отпускането й недопустимост на финансирането, съгласно чл.9, ал.1, т.8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по посочената мярка, вследствие нищожност на договора, обусловена от противоречие с императивната разпоредба на чл.28, ал.1 от Закона за посевния и посадъчния материал. Със заявлението е представено извлечение от задължение по партидата на длъжник на ДФ „Земеделие”, данните в което се изчерпват с отразяване на името на длъжника, получената сума, датата на предоставянето й и размера на начислената лихва за периода 08.05.2011 г. – 29.06.2011 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, след като е приел, че представеното от заявителя извлечение не е редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК и не удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение на посочения в съдържанието му длъжник.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, възприемайки напълно съображенията на първата инстанция за неоснователност на заявлението. След самостоятелна преценка на съдържанието на представеното извлечение съставът на Хасковски окръжен съд е приел, че същото не отразява релевантни за заповедното производство факти, а именно – защо предоставената субсидия е изискуема предсрочно и в кой момент е настъпила изискуемостта на задължението за връщането й. В подкрепа на становището си съдът е изложил и аргументи за несъответствие на извлечението с установените в Закона за счетоводството изисквания за водене на счетоводна отчетност.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за външната редовност и удостоверителната сила на представеното в заповедното производство извлечение като документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК е релевантен за изхода на делото. Неговото разрешаване е обусловило отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Не е доказана обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване – противоречие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС. С обжалваното определение съставът на Хасковски окръжен съд се е произнесъл по въпроса за редовността и удостоверителната сила на извлечението по партида на длъжник на ДФ „Земеделие” като документ по чл.417, т.2 ГПК в хипотезата, когато чрез способите на заповедното производство заявителят – кредитор претендира връщане на предоставена субсидия поради нищожност на договора, послужил като основание за предоставянето й на длъжника. С оглед данните в заявлението, въззивният състав е обвързал редовността и удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 ГПК с изискване съдържанието му да отразява основанието за възникване на паричното задължение за сумата 24 446 лв. и момента, в който е настъпила неговата изискуемост. Така приетото разрешение не противоречи на практиката в представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определения на ВКС, доколкото с тях е разрешен различен правен въпрос – за съдържанието на извлечението по чл.27, ал.2 ЗПЗП като документ по чл.417, т.2 ГПК в случаите, когато претендираните в заповедното производство суми произтичат от неизпълнение на договорни задължения във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Изхождайки от източника на задължението, в практиката си ВКС е приел, че когато документът по чл.417, т.2 ГПК съставлява извлечение по чл.27 ЗПЗП, основанието за възникване на задължението и неговата изискуемост произтичат от твърдяното в заявлението договорно неизпълнение, което като отрицателен факт не следва да се доказва от заявителя – кредитор. Представеното в конкретния случай извлечение не удостоверява задължение, породено от неизпълнение на задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а задължение за връщане на субсидия поради твърдяна в заявлението, но неотразена в самото извлечение, нищожност на договора за предоставяне на помощта. Поради разликата в основанията за възникване на задълженията изискванията към съдържанията на извлечението по чл.417, т.2 ГПК в двете хипотези не са идентични и цитираната практика не може да се отнесе към разгледаното от въззивния съд заявление, за да обоснове предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и на второто поддържано основание – това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените към изложението определения на Софийски градски съд и Великотърновски окръжен съд не доказват противоречива съдебна практика по поставения от жалбоподателя правен въпрос, тъй като дадените в тях разрешения също са относими към редовността на извлечението по чл.27 ЗПЗП във вр. с чл.417, т.2 ГПК, отразяващо вземания на ДФ”Земеделие” за неизпълнени задължения по договори за предоставяне на финансова помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 249 от 19.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 663/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :