4
4
Определение по т. д. № 358/12 на ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 358/12 на ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№248
София, 30.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 358 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2381/06.03.2012 г., сигнатура на Апелативен съд, [населено място], депозирана от [фирма], [населено място] чрез адв. И. Г. срещу въззивно решение № 113/21.01.2012 г. по т. д. № 1794/2011 г. на САС, с което е обезсилено решение № 1134/22.12.2010 г. по т. д. № 697/2010 г.на Софийски градски съд и делото върнато за произнасяне по предявения иск.
Касационната жалба е процесуално недопустима, поради отсъствие на правен интерес от обжалване на посочения съдебен акт.
С решение № 1334/22.12.2010 г. по т. д. № 697/2010 г. Софийски градски съд е уважил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 12943,03 лв., представляваща разходите, необходими за поправка на недостатъците на строително-монтажните работи на обект „Преработка на административна сграда – остъклени тераси” на офиси № 6, 7 и 8, находящи се на 4, 5 и 6 етажи в административна сграда на [улица] в [населено място].
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава ХХХІІ – Производство по търговски спорове. В решението си съдът е постановил и отхвърляне на исковата претенция за разликата до пълния предявен размер – от 12 943,03 лв. до 30 000 лв. Решението е обжалвано от страните в производството – ищецът е въвел оплаквания, свързани с тази част от решението, с което претенциите му са били отхвърлени, а ответникът в частта, с която е уважен иска до посочения размер.
Произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма], Софийски апелативен съд с решение № 113/21.01.2012 г. по т. д. № 1794/2011 г. е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като, според изложените обстоятелства в исковата молба и отправеното до съда искане за правна защита, ищецът – [фирма] претендирал ангажирането на гаранционната отговорност на строителя / ответника по иска/, регламентирана по ЗУТ. Посочено е, че при установяване на скрит недостатък възложителят имал възможност да избере един от двата алтернативни способа за защита – този по общия ред на чл. 265 и сл. от ЗЗД или чрез ангажиране на гаранционната отговорност по ЗУТ, но смесването им било недопустимо.
Касаторът /ответникът по иска/ е обжалвал първоинстанционното решение, като във въззивната жалба са развити оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, маркирайки погрешна правна квалификация на исковата претенция, предвид изложените обстоятелства в исковата молба и в допълнителната искова молба на ищеца /л. 65/. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за това, че изводите на първата инстанция за правно квалифициране на иска по чл. 265, ал. 1 ЗЗД са погрешни, тъй като ищецът бил посочил, че претендира „законната гаранционна отговорност” спрямо строителя, съгласно правилата на ЗУТ / чл. 163 и сл. ЗУТ/. В тази връзка, ответникът е развил и оплакванията си, свързани с твърдението на ищеца за скрити дефекти на вещите и за гаранционната отговорност, както и за неправилната правна квалификация, дадена от първата инстанция.
Въззивният съд в своето решение е приел, че ищецът е избрал да реализира правата си въз основа на твърдяната гаранционна отговорност по ЗУТ, и като се е произнесъл и правно квалифицирал претенцията му по чл. 265 и сл. ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който е обезсилен и е постановено връщане на делото на за произнасяне по предявения иск.
Това решение е обжалвано от ответника пред настоящата инстанция, като в касационната жалба и изложението са развити съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и в частност се твърди, че в исковата молба въведените обстоятелства и отправеното искане на ищеца, и в доклада на първоинстанционния съд е прието, че правното основание на иска е по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, по тази правна квалификация ищецът не е възразил, нито е обжалвал и излагал аргументи пред въззивния съд за произнасяне по непредявен иск, поради това и изводите на САС досежно произнасянето на първата инстанция по непредявен иск били незаконосъобразни. Поддържа се, че въззивният съд е игнорирал въведените с исковата молба твърдения, както и с допълнителната искова молба, и че съдът не бил приложил правилно принципа на „субстанциране”, както и че е следвало да приеме, че правното основание на иска е по чл. 265 ЗЗД.
Изложеното от ответника по иска в касационната жалба е в противовес на въведените от него твърдения във въззивната жалба, променяйки позицията му, според резултата от обжалването на съдебния акт. След като същият е упражнил правото си на въззивно обжалване, въвеждайки именно оплакването за това, че първата инстанция не се е произнесла по предявения иск и неправилно е счела, че е сезирана с иск по чл. 265 ЗЗД, вместо да зачете твърденията за реализиране на гаранционната отговорност на строителя /цитирани норми на ЗУТ/, и постигайки резултата от въззивното обжалване, посредством обезсилването на първоинстанционното решение, поради въведените от него оплаквания във въззивната жалба и връщането на делото за ново разглеждане по предявения иск /основан на твърдения за реализиране на гаранционна отговорност от строителя/, за този участник в съдебното производство не е налице правен интерес от касационно обжалване.
Целеният от ответника резултат посредством въззивното обжалване / чл. 269 ГПК/ е постигнат и не би могло същата страна да обжалва пред касационния съд въззивното решение, този път с обратните аргументи, че въззивната инстанция е изложила незаконосъобразни изводи за това, че съдът е сезиран с искане, основано на норми на ЗУТ, вместо по чл. 265 и сл. ЗЗД.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на вх. № 2381/06.03.2012 г., сигнатура на Апелативен съд, [населено място], депозирана от [фирма], [населено място] чрез адв. И. Г. срещу въззивно решение № 113/21.01.2012 г. по т. д. № 1794/2011 г. на САС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: