3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 09.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1615/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 18 от 23.01.2013 г. по т. д. № 17/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 1520 от 18.10.2012 г. по в. гр. д. № 2182/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
С обжалваното пред първия тричленен състав въззивно решение е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд решение № 1584 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 20 744/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща част от платена цена по развален договор за продажба на автомобил.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението с твърдение, че изводът на съда за недопустимост на касационното обжалване е в противоречие със закона. Според него, при определяне характера на конкретното дело като гражданско или търговско, с оглед преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК, следва да се изхожда от материалното право, чиято защита се търси чрез предявяване на иска, а не от разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК, уреждаща специални правила за търговските сделки.
Ответникът [фирма], [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че предвид търговския характер на делото и с оглед цената на предявения частичен иск – 10 000 лв., представляваща част от сумата 85 549.69 лв. (продажна цена на автомобил), платена на отпаднало основание въз основа на развален договор за продажба, атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че спорът между страните следва да бъде определен като граждански, а не търговски, тъй като правната квалификация на предявения от него иск е чл. 55 ЗЗД и същият има за предмет недължимо платена сума поради разваляне на сключения между страните договор. Това становище е в явно противоречие със закона. Чрез нормата на чл. 365 ГПК, указваща кои от исковете подлежат на разглеждане по установените в Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове” процесуални правила, е даден отговор и на въпроса кои спорове са „търговски”. Съгласно изричната разпоредба на чл. 365, т. 1 ГПК, такъв характер има производството по исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението или неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й. В тази хипотеза попада и настоящият спор, тъй като предмет на предявения от [фирма], [населено място] иск е право, породено от развалянето на сключената между страните търговска сделка, т. е. последиците от преустановяване на тяхната договорна обвързаност. Оттук и изводът, че разглеждането на този иск е подчинено на специалните правила за търговски спорове и че образуваното въз основа на него дело е търговско. Ето защо, преценката за допустимост на касационния контрол на постановеното по това дело решение следва да бъде извършена с оглед предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лв., както правилно е прието и в обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 от 23.01.2013 г. по т. д. № 17/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: