О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1194 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Ж” Е. със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от управителя А. Д. Ч. , приподписана от адв. А, против въззивното решение № 473 от 17 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 2* от 18 октомври 2006 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. в частта му, с която са отхвърлени искове на Т. М. П. против касатора за заплащане на 5143 лева – ползи от недвижим имот, отдаван под наем за периода 23 февруари 2004 г. – 23 ноември 2005 г. на основание чл. 30 ал. 2 от Закона за собствеността и за заплащане на 517,97 лева обезщетение за неизпълнение на месечни плащания на основание чл. 86 от ЗЗД и вместо него касаторът е осъден да заплати на П. посочените суми.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че правото на собственост е възстановено на ищцата по силата на решение на административен съд, защото не са налице материалноправните предпоставки за реституция – ищците не са били собственици на имота към момента на отчуждаването и решението не може да ги легитимира като собственици срещу държател на имота, който не е бил страна в реституционното производство; претенцията не е установена и по размер. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът дължи произнасяне по правните въпроси осъществява ли съдът косвен контрол върху административен акт, с който се възстановява право на собственост при направено оспорване от страна, която не е участвала в реституционното производство и по какъв начин следва да се установи наличието на предпоставките за реституция на имот, отчужден по благоустройствен закон. По първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение на ВКС, а и произнасянето на съда ще е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. По втория въпрос съдът се е произнесъл в нарушение на ТР 1/1994 г.
Ответницата Т. М. П. от гр. В. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че по силата на решение на ВАС са възстановени правата на собственост на ищцата, като решението било действително и с него е възстановено правото на собственост на ищцата в размер на 4/9 от имот; ищцата била правоприемник на А. П. и наследник на Р. и И. А. , поради което била собственик на имота към момента на отчуждаването по силата на сключен договор от 1948 г.; за процесния период имотът е ползван по договор за наем от трети лица.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първия въпрос касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК. В представеното решение № 46 от 6 март 1998 г. по гр.д. № 1* по описа на ІV ГО за 1997 г., ВКС приел, че ефектът на реституцията не може да се противопостави на държателя на имота, който не е бил страна в реституционното производство, а легитимацията на ищеца може да се оспори в исковия процес чрез възражение от ответника, че ищците не са били собственици на имота към момента на отчуждаването му. Посоченото разрешение на ВКС не е в противоречие с изводите на съда в атакуваното решение, тъй като съдът е осъществил именно искания от касатора косвен контрол и е приел, че правата на ищците, въпреки оспорването, са установени. Затова по този въпрос не е налице противоречиво разрешаване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Наличието на обилна съдебна практика по поставения въпрос изключва приложението на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като тази хипотеза предпоставя липса на съдебна практика, което да налага произнасяне на касационния съд. Освен това касаторът не сочи никакви доводи за погрешност или нужда от осъвременяване на съществуващата практика, в който случай също касационното разглеждане би било допуснато на това посочено основание.
Касационното разглеждане не следва да се допусне и по втория поставен въпрос. За него се твърди наличието на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като касаторът на практика твърди, че изводите на съда по законосъобразността на реституцията са сторени в противоречие със задължителната за съдилищата практика, а именно ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК. Поставеният въпрос обаче не уточнява за кои разрешения на посоченото тълкувателно решение е налице нарушение. Въпросът още не държи сметка и за предмета на разглеждане в соченото ТР, а именно – уеднаквяване на съдебната практика по разпоредбите на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, като съдът в него не е разисквал предпоставките за възстановяване на отчуждени имоти по други реституционни закони, какъвто е настоящият случай.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 473 от 17 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: