Определение №248 от по търг. дело №147/147 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 248
 
София 15.05.2009 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.05.2009 год. в състав:
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело №  147/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, “С” Е. от гр. К. е подал касационна жалба против решението от 14.11.2008 год. по в. гр. д. № 570/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос относно опровергаването със свидетелски показания на писмено съглашение сключено между страните, и поради това че този съществен въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – в тази връзка се цитират решение № 72/05.04.2004 год. по гр. д. № 2645/2002 год. на ВКС ІV гр. о., решение № 274/11.05.87 год. на ВС ІV гр. о. и решение № 319/14.04.85 год. на ВС ІІ гр. о., следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Л. Г. Б. от гр. К., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, а и страните не са спорили, че на 08.10.2007 год. са сключили договор за посредничество и същият ден ответникът е бил заведен от служител на ищцовата фирма на оглед в апартамент № 6, находящ се в гр. К. на ул. “6-ти септември” № 13, ет. 3, което е отразено в подписан работен лист, представляващ неразделна част от договора.
Прието е още, че на следващия ден ответникът се е отказал от договора и, че сам, без посредничеството на ищцовото дружество, на 07.11.2007 год. с нот. акт № 91 нот. дело № 1334/07 год. е сключил със собственицата Д. Р. договора за покупко-продажба на процесния апартамент. От разпитаните по делото свидетели е установено, че собственичката на апартамента, както и самия апартамент са били познати на ответника още преди сключване на посредническия договор.
Въззивният съд е приел, че исковете за заплащане на възнаграждение в размер на 775,00 евро съгласно чл. 6 /1/ от договора и на неустойка в размер на 1550 евро съгласно клаузата на чл. 10, са неоснователни, тъй като договорът за продажба на апартамента не е сключен в резултат на предоставена от ищеца посредническа услуга, а и самият договор към момента на сключване на сделката за покупко-продажба на апартамента вече е бил прекратен и не е действувал.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като приетата за установена фактическа обстановка включително и след обсъждане на свидетелските показания е формирала в съда правен извод за неоснователност на исковите претенции, тоест приетото е от решаващо значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав не споделя твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – с цитираните от касатора решение № 72/05.04.2004 год. по гр. д. № 2645/2002 год. на ВКС ІV гр. о., решение № 274/11.05.87 год. на ВС ІV гр. о. и решение № 319/14.04.85 год. на ВС ІІ гр. о. се приема, че не може със свидетелски показания, без изрично съгласие на страните, да се опровергава съдържанието на изходящ от тях документ, но в процесния случай свидетелските показания не са допуснати с цел опровергаване, а и не опровергават съдържанието на договора или на работния лист към него, а установяват обстоятелства предшествуващи сключването на договора за посредничество.
С оглед на горното не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а формираните от съда правни изводи за неоснователност на претенциите са изведени от установената фактическа обстановка по делото след извършена конкретната преценка на доказателствата по делото – писмени и гласни.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.11.2008 год. по в. гр. д. № 570/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top