О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 01.04.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1691 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Г. чрез адв. Т., срещу определение №272 от 29.10.2013г. по гр.д. № 4143/2013г., по описа на ВКС, І ГО. С това определение е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., представлявана от адвокат А. Т., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд с № ІІ-142 от 26.02.2013 год., постановено по гр.дело № 1103/2012 год. , като недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателката при преценка на допустимостта на касационната жалба предишният състав на ВКС е изходил от съдържанието на представените към момента на подаване на исковата молба удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти, всяко от които е под 5000лв. Според нея процесната хипотеза е изключение от общото правило, че цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба и въпросът за тази цена може да се повдига единствено до първото по делото заседание. Това е така защото исковата молба е била нередовна, оставена е без движение от въззивната инстанция и в изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите й са представени нови данъчни оценки за двата имота, които са над 5000лв. След като предметът на правния спор е уточнен след указания на въззивния съд, то и релевантни за определяне цената на исковете са данъчните оценки, представени към този по-късен момент. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответната страна Г. П. О. взема становище за неоснователност на частната жалба.
Останалите ответници по частната жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството са четири искови претенции : отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, предявен от М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., против Г. П. О. , П. Н. О., Л. П. Ш., Щ. Г. Ц. и В. Г. О. за установяване, че същите не са собственици на 1090/4400 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.10; отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, предявен от М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., против М. И. Ч., Х. Д. Ч. и Ф. Д. Т. като наследници на починалия в хода на процеса Д. Х. Ч., София Х. А., Л. Х. Р., Д. Т. Д., Д. Т. А., Х. Т. Д., Р. П. М. и Н. П. Ч. за установяване, че същите не са собственици на 2015/4645 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.9; насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС , предявен от Г. П. О., П. Н. О., Л. П. Ш., Щ. Г. Ц. и В. Г. О. против М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., за ревандикиране на 1090/4400 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.10; насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М. И. Ч., Х. Д. Ч. и Ф. Д. Т. като наследници на починалия в хода на процеса Д. Х. Ч., София Х. А., Л. Х. Р., Д. Т. Д., Д. Т. А., Х. Т. Д., Р. П. М. и Н. П. Ч. против М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., за ревандикиране на 2015/4645 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.9. При завеждане на исковата молба ищцата М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., е посочила, че не е в състояние да представи данъчни оценки за двата имота и е заявила искане цената на предявените от нея претенции да бъде определена от съда. С нарочно определение от 26.01.2010г., което е влязло в сила, по реда на чл.70 ал.3 ГПК първоинстанционният съд – РС [населено място], е определил цената на исковете по чл.124 ГПК на 1000лв. В първото по делото заседание ответниците са предявили насрещните искове по чл.108 ЗС, имащи за предмет същите имоти, като са представили и данъчни оценки на последните. Видно от удостоверенията, приложени на л.79 и л.85 от първоинстанционното дело данъчните оценки на имотите са съответно 482,90лв. и 370лв. В хода на първото въззивно производство / в.гр.д.№1885/2011г. по описа на БОС/ с разпореждане от 24.11.2011г. исковата молба на М. И. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., е оставена без движение, като на ищцата е указано да уточни какви части като площ и граници от процесните два имота претендира, включват ли се в тези части сгради и ако да, да ги индивидуализира, както и да представи данъчни оценки на имотите. В изпълнение на указанията ищцата е представила молба, с която е конкретизирала двете групи ответници по двете претенции, посочила е границите на претендираните части от имотите като е приложила и скици, имотите са посочени с идентификационните номера, а не както в исковата молба със старите номера на поземлените имоти, конкретизирала е, че в претенцията не се включват сгради. По делото са приложени и изискани от съда по искане на ищцата нови данъчни оценки за претендираните идеални части, които са с размери над 5000лв. към датата на изготвянето им. След връщане на делото първоинстанционният съд е констатирал, че няма промяна в предмета на спора и се е произнесъл по исковете по чл.124 ГПК така,както са били заявени. Няма данни по делото да е допусната промяна на исковете по реда на чл.214 ал.1 ГПК, нито за определяне на нова цена на тези претенции.
За да остави без разглеждане касационната жалба съставът на ВКС е констатирал, че касационната жалба е подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Съобразявайки процесуалното правило, че цената на предявения иск се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред, обстоятелството, че в разглеждания случай исковата молба е подадена на 28.12.2009г., при което положение приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г./,както и че съгласно приложените в първоинстанционното дело удостоверения, данъчната оценка на имотите от които се претендират реални части е под 5000лв., е обосновал извод, че цената на исковете е под 5 000 лева, поради което разглежданият случай попада в изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба е недопустима. Определението е правилно. Съображенията за това са следните:
Чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 11.04.2013г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. С оглед данните по делото в процесния случай цената на всеки от предявените искове е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се съизмерва с данъчните оценки на имотите , представени след оставяне на исковата молба без движение от въззивната инстанция.
Цената на иска според чл.70 ГПК се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, преди първото по делото заседание е определена цената на исковете по чл.124 ГПК по реда на чл.70 ал.3 ГПК, а с приключване на първото съдебно заседание и приемане и на насрещните искове е разрешен и въпросът с цената на исковете по чл.108 ЗС. След този момент въпросът за цената на исковете не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. В подкрепа на този извод е и приетото правно разрешение, залегнало в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г., на ОСГК на ВКС. В това решение ОСГК приема , че “при предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал. 1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба на закона, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В случаите, когато не е налице такава промяна, при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК, при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че в процеса на производството по делото промяната на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до промяна на определената родова подсъдност, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т. е. последващите промени в същата, не рефлектират в това производство по делото”.
Следва да се има предвид, че цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка. Само, ако такава няма, тогава цената на иска се определя по пазарната цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба. В този случай не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК – когато съдът констатира, че липсва данъчна оценка на вещното право не определя приблизителна цена на иска, а направо назначава съдебна експертиза за установяване пазарната цена на вещното право, защото чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК го изисква. Въз основа на приетото заключение съдът определя цената на иска и определението му подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. С оглед определената цена, се съобразява родовата подсъдност, както и размера на дължимата държавна такса. Действително, първостепенният районен съд е приложил нормата на чл.70 ал.3 ГПК и е определил цена на исковете по чл.124 ГПК, но това, както стана ясно, няма значение, тъй като с оглед данните по делото не е имало законови основания за промяна на така приетите цени на исковете, а и реално няма определение по този въпрос на съда по реда и в сроковете по чл. 70 ГПК, включително и по-късно в хода на производството.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №272 от 29.10.2013г. по гр.д. № 4143/2013г., по описа на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: